Името Сингапур произхожда от санскрит, съставено е от думите синга, сингха (सिंह siṃha, „лъв“) и пура (पुर pura, „град“), и означава „Лъвски град“. При заселването през 7 – 8 век, тогавашното княжество получава името Темасек („Морски град“), но според легендата то скоро след това било сменено на „Лъвски град“. Причина за това била появата на морско чудовище наподобяващо лъв. „Мерлион“ – знакът на града, води от там своето начало.
Първите известни записки за Сингапур са в китайски текстове, датиращи от 3 век. По това време Сингапур е външната граница на царство Шривиджая, разположено на Суматра. Носейки в самото начало яванското име Темасек, селището се развива до голям търговски град, но не след дълго отново губи значимостта си. Това е и една от причините, поради които, освен няколко археологически открития, почти нищо не е запазено от онова време. Между 16 и 19 век Сингапур е част от Джахорското султанство. По време на малайско–португалските войни е окупиран от португалската войска. Сингапур временно е под контрол на португалците през 16 и на холандците през 17 век, но през по–голямата част от времето е населяван от рибари и служи като убежище за пирати.
През 1819 г. сър Томас Стамфорд Рафълс, представител на Британската източноиндийска компания, слиза на острова и основава там представителство на компанията. През 1824 г., компанията изкупува целия остров от тогавашния управник на острова, султан Хюсеин Шах за 60 000 долара и годишна такса от 20 000 долара. На 1 април 1867 г. Сингапур е обявен за британска колония. Благодарение на доброто географско разположение следва период на разцвет, като през 1881 г. населението наброява 172 ,993 души.
По време на Втората световна война, японците нападат острова и въпреки численото превъзходство на британците успяват да ги принудят да капитулират през 1942 г. Японците контролират острова до окончателната си капитулация през 1945 г., като през това време той носи името Шоонан–тоо(昭南島 Shōnan-tō, „Южната светлина“). През 1945 г. Сингапур е върнат на британците, а през 1959 г. е обявен за кралска колония със самостоятелно управление. ПАП (People's Action Party – PAP) печели проведените през 1959 г. избори и така Ли Куан Ю става първият министър-председател на Сингапур. След референдума от 1962 г. Сингапур става част от Малайската федерация заедно с Малая, Сабах и Саравак. През 1963 г. получава независимост от Великобритания.
През есента на 1964 г. се стига до масови безредици между китайското и некитайското население. След голям идеологичски сблъсък между ПАП и федералното управление в Куала Лумпур, а също така поради страха от малайзийска страна, че безредиците може да се разпространят отвъд границите на Сингапур, той е изключен на 7 август 1965 г. от съюза. Два дни по–късно на 9 август 1965 г. Малайзия първа признава суверенитета на Сингапур. Оттогава на тази дата е и националния празник.
Младата република, бореща се за своята икономическа независимост се сблъсква с редица проблеми като масова безработица, недостиг на жизнено пространство, обработваема земя и суровини. Под ръководството на Ли Куан Ю от 1959 до 1990 г. държавата успява да се пребори с тези проблеми и само за едно поколение прави скок от развиваща се към промишлена държава.
