На 15 юли 1606 година е роден един от най-известните нидерландски художници в историята на европейското изкуство – Рембранд Харменсон ван Рейн. Възходът на неговото творчество съвпада с културния подем на Нидерландия през XVII-ти век. Това е времето на развитието на търговията и стопанството, което се описва в историята като „Златен век” за нидерландската държава. Днес името на Рембранд попада в списъка на едни от най-велики художници за всички времена.
Рембранд е роден в град Лайден, част от Съединените провинции, които се намират на територията на днешна Холандия. Той е деветото дете в семейството. Родителите му са разполагали с добри финансови възможности – баща му е мелничар, а майка му е дъщеря на хлебар. Това е причината Рембранд да получи добро образование за този период. Той постъпва в местното латинско училище, а след това и в прочутия Лайденски университет. След като завършва висшето си образование, става чирак в ателието на Якоб ван Сваненбург. Той е местен художник, който рисува картини, посветени на историческа тематика. През 1623 година Рембранд се мести в Амстердам и става ученик на популярния холандски художник Питер Ластман. Престоят му в Амстердам продължава само 6 месеца, но оказва голямо влияние върху професионалното му развитие. След завръщането си в родния Лайден, Рембранд основава собствено ателие заедно със своя приятел Ян Ливенс. Постепенно славата му на знаменит майстор започва да расте, а през 1629 година негови картини привличат вниманието на Константейн Хюйгенс, секретар на стадхаудера на Холандия – принц Фредерик Хендрик. Така принцът става негов редовен клиент и Рембранд започва да изпълнява поръчки за двора в Хага.
През 1631 година Рембранд се мести в Амстердам, търговската столица на Нидерландия. Там той за първи път започва да рисува портрети, като експериментира с пропорциите на тялото, размерите на картините и насищането на цветовете. През 1634 година сключва брак с видната дама Саския ван Ойленбург. Тя произхожда от знатно семейство – баща ѝ е юрист и е избран за кмет на Леуварден. Бракът със Саския осигурява добро обществено положение на Рембранд. Същата година, в която двамата се женят, художникът получава амстердамско гражданство и е приет в местната гилдия на художниците. По време на семейния си живот със Саския, творчеството на Рембранд е в разцвет. Той набляга на картините с библейски сюжети, но във всяка негова творба си личат пъстротата на цветовете и вниманието към малките детайли. През 1639 година семейството се мести в луксозна къща в новосформирания еврейски квартал. Там Рембранд създава свое ателие и продължава да твори, докато в същото време Саския се опитва да го дари с наследник. Тя ражда 3 деца на художника, но и трите умират малко след раждането си. През 1641 година Саския ражда четвъртото им дете – Титус. Той оживява до зряла възраст и след време се превръща в основна опора на Рембранд. Малко след раждането на Титус, Саския се разболява от туберкулоза и през 1642 година умира.
След смъртта на Саския, Рембранд попада в затруднено материално положение. Неговата страст към произведения на изкуството и ценни предмети го довеждат до ръба на фалита. През 40-те години на XVII-ти век той скандализира обществото, като заживява заедно с младата си любовница Хендрике Стофелс. Мнозина смятат, че тя е причината за неговите финансови проблеми. През 1656 година Рембранд организира разпродажба, в която продава всички свои ценни вещи. Получените средства се оказват малко и през 1660 година художникът е принуден да продаде своята къща и да се премести в по-малко жилище. Въпреки благоразположението на кредиторите, същата година властите приемат закон, който гласи, че фалирали художници нямат право да упражняват професията. За да не остане Рембранд без работа, Хендрике и Титус основават предприятие за търговия с произведения на изкуството. Там художникът започва работа като консултант.
През 1661 година Рембранд получава поръчка да нарисува картина за новопостроената сграда на общината. Така се появява „Заговорът на Клавдий Цивилис” – голяма картина, която не се одобрява от клиента и в последствие е почти изцяло унищожена. През този период художникът набляга върху рисуването на портрети. Това е по-сериозният период в творчеството на Рембранд, който е белязан от трагедиите, случили му се в личен план. Библейските сцени, които са характерни за него, отстъпват място на драматичните портрети, които сякаш разкриват душевните терзания на хората. Картините на художника стават все по-малки. Единственото изключение е за шедьовъра „Нощна стража”. Това е една от най-големите картини в творчеството на Рембранд, която се отличава с изключителни цветове и уникална композиция.
Рембранд умира на 4 октомври 1669 година. Той е погребан в необозначен гроб в гробището на църквата „Вестеркерк” в Амстердам. Смята се, че той е автор на над 2000 рисунки, 600 картини и 400 гравюри. Това го превръща в един от най-дейните и успешни художници в европейската история.
