На 5 октомври 1983 година полският дисидент и борец за граждански права, Лех Валенса, получава Нобелова награда за мир. Той е основател на синдиката „Солидарност”, който се определя като един от първите независими синдикати в Съветския блок. Валенса активно защитава правата на работниците в Полша през втората половина на 20.век. Той се стреми да осигури по-добро заплащане за този кръг от хора и да развие възможностите им за работа. Лех Валенса се определя като една от най-ярките фигури в полската политика през 20.век. Неговите противоречиви действия му печелят славата на изключителен борец за граждански права.
Лех Валенса е роден в малкото село Попово, област Липно. Когато той се ражда, Полша е под влиянието на Третия райх. Още от малък Валенса става известен със своята упоритост и буен темперамент. Той завършва електромеханика в местен университет, а през 1967 година постъпва на работа в корабостроителница в Гданск. През 1976 година Валенса е уволнен от предприятието, тъй като на всеослушание критикува ръководството. След неправомерното си уволнение, той продължава да поддържа връзка с работниците и през 1979 година създава стачен комитет с тяхна помощ. Целта на тази организация е да осигури по-високо заплащане и по-добри работни условия за хората. През този период Полша се намира в изключително тежко положение. Страната е в икономическа криза, а заплатите на работниците едва стигат, за да покрият разходите от първа необходимост. Крайните действия на Лех Валенса предизвикват вниманието на полското правителство и след продължителни преговори, на 31 август 1980 година двете страни най-накрая се споразумяват.
Същата година Валенса поставя основите на своя независим синдикат – „Солидарност”. Създаването на този профсъюз разгневява политическата власт в Полша. Много представители на властта смятат, че Валенса е предател и има скрити мотиви за основаването на синдиката. Поради тази причина генерал Ярузелски издава заповед за неговия арест. През 1981 година той е задържан и е лишен от свобода до края на 1982 година. Неговият незаконен арест предизвиква недоволството на западноевропейските общества. Това е причината през 1983 година Валенса да бъде удостоен с Нобелова награда за мир. Тъй като през този период той няма право да напуска Полша, неговото семейство заминава за Осло, за да получи отличието от негово име. В благодарствената реч, която съпругата му прочита по време на церемонията, Лех Валенса отново засяга темата за гражданските права на поляците. Той смята, че правителството упражнява натиск върху хората и пречи за сформирането на гражданско общество. Лех Валенса дълго време няма право да напусне собствената си родина. Неговият статут на „затворник” се променя чак през 1989 година.
След разпадането на Съветския съюз, Валенса става активен участник в преговорите с полското правителство. Той организира публична кампания на синдиката „Солидарност” за общите избори през 1989 година. През 1990 година Лех Валенса е избран за президент на Полша. Въпреки предварителното му обещание за реформи, неговото управление се оказва неуспешно. Валенса постоянно се оплаква от манипулациите на социалистическата партия, но в действителност действията му като президент са много нерешителни. През 1995 година той не успява да спечели втори президентски мандат. След политическия си провал, Валенса се оттегля в полската провинция, като отказва да се занимава повече с политика. Лех Валенса остава в полската история като основател на един от първите синдикати и сериозен защитник на гражданските права по време на социалистическото управление в страната.
