Фердинанд I е княз на България - от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България - от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г.
Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.
Фердинанд (в западната литература обикновено Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha) е роден на 26 февруари 1861 г. в двореца Кобург във Виена.
Син е на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота (1818–81) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817–1907), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Младият принц прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Там посещава училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница 1 ноември 1886, чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си Август през 1879 г. пътуват до Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883-1888).
Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.
На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.
През 1909-1912 се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия.
След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили — Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта — разгрома на Сърбия (ноември — декември 1915) и победата над Румъния (септември-октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.
След като не е допуснат от братовчед си — австрийския император Карл І да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), бившият цар Фердинанд се отправя към град Кобург, Германия, където живее от 7 октомври 1918 до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научно-изследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 - април 1928), както и в Източна Африка и Египет.
Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.
През 30-40-те години на 20 век Фердинанд често отсяда в семейните си владения в днешна Словакия - замъка „Свети Антон“ край Банска Стявница. Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага.
Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му — престолонаследника княз Симеон Търновски.
Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?" Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в "любимата му България" и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква "Св. Августин" в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.
