Само преди дни двигателят на автомобила работеше на пълна мощност и позволяваше безпроблемни изпреварвания. Със затопляне на времето обаче моторът сякаш губи сили – той се развърта до 3000-4000 оборота, но очакваният пик на мощността го няма. Когато вечер температурите паднат, проблемът изчезва. Каква е причината за такова поведение
По-малко кислород
Колкото по-висока е температурата, толкова по-ниска е плътността на въздуха и толкова по-малко кислород съдържа. Ако един кубичен метър въздух при -20 ° C съдържа 1,4 килограма въздух, то през лятото при +30 ° C - само 1,16 кг, тоест приблизително 20% по-малко при същото атмосферно налягане. Следователно дишането става трудно не само за човек, но и за двигателя.
Ефектът на температурата на въздуха върху мощността на двигателя е най-забележим при по-старите автомобили с карбуратор. Факт е, че системата за подаване на гориво не е проектирана да променя параметрите на сместа в автоматичен режим. Ако температурният режим се промени по време на едно пътуване, например до планина и обратно, тогава колата видимо реагира на състоянието на атмосферата. Колкото по-малко плътен става въздухът, толкова по-трудно беше двигателят дърпа.
Пи по-новите автомобили електрониката променя настройките на впръскването, за да се получи така наречената „стехиометрична смес“, която при тези условия изгаря напълно без следа от вредни газове. В зависимост от температурата на околната среда съотношението на въздуха и бензина в приготвената горивна смес също трябва да се промени.
В рамките на обичайните температури от среден диапазон, електронният блок за управление може да регулира идеалния състав, но с настъпването на екстремна топлина (над 35 °C) възникват трудности. Електрониката не може напълно да компенсира загубите при всмукване. И тъй като за нормалното изгаряне на една част от горивото са необходими около 15 части въздух, с намаляване на плътността му кислородът не е достатъчен.
При ниски скорости двигателят все още може да изсмуче необходимото количество кислород от атмосферата. Ако обаче скоростта се повиши до 4000 об/мин, тогава няма достатъчно въздух, за да се справи с натоварването. Блокът за управление на двигателя, който „знае" за намаляването на количеството кислород в цилиндрите от данните на температурния сензор и ламбда сондата, също намалява подаването на гориво. В резултат на това наблюдаваме спад в мощността на захранващия блок и съответно ускорението е бавно.
Агрегатите с турбокомпресор се държат малко по-добре. Те имат компресор, който удвоява налягането (или дори повече), а междинният охладител охлажда въздуха, преминаващ във всмукателния отвор, което го прави по-плътен. Въпреки това, при топлина от 35 °C, двигателите все още не могат да достигнат проектния си капацитет. Ето защо е необходимо по-често да почиствате радиатора на междинния охладител от натрупаните отпадъци, за да увеличите ефективността му в жегата.
Въздушен филтър
Друга причина за нестабилната работа на двигателя през лятото е въздушният филтър. При мръсен стар филтър, който не е сменян повече от година и е минал зимата, е опасно да се кара на високи температури. Филтърният елемент изсъхва още повече, а прахта от черния път замърсява клетките. Тогава проблемът с липсата на въздух веднага се изостря. За щастие мръсният филтър може да се отстрани и изтръска.
Освен това в жегата започват проблеми с летливостта на бензина. Горивото се изпарява в резервоара и през нощта отново кондензира по стените. Възникват скокове на налягането, които при дефектен или вкиснат клапан създават обратно налягане в резервоара и предотвратяват навлизането на гориво в горивната система. Ето защо при по-старите автомобили трябва от време на време да отваряте капачката на резервоара, за да изравните налягането в резервоара. Тогава помпата няма да изпитва повишени натоварвания.
