През 2014 г. Dacia чества 10-ия рожден ден на Logan, както и своята 15-та годишнина като част от Renault group. За този период компанията е продала над 2,7 млн. автомобила. Посетихме завода на марката в Миовени, Румъния, за да ви разкажем на какво се базира този успех, който е превърнал завода на Dacia в един от „най“ по няколко параметъра в рамките на Renault group. Тук ще заложа в голяма степен на цифрите, защото няма по-точно изразно средство, което така пълно да описва успеха на Dacia през последните 15 години. А за изтерзаната ни икономика най-важният параметър е, че Renault е най-големият износител, най-големият работодател и най-големият данъкоплатец в Румъния, по-голям дори от румънската нефтена компания. Около 15 000 работници в Миовени са повече от щастливи от работните си места, които през миналата година са им донесли средно по 1000 евро на месец.
Основната движеща сила в завода са хората, а не роботите.
В България властва носталгията. Носталгия по спокойните дни, когато битовата престъпност се потушаваше още в зародиш. Носталгия по работещата промишленост, по тънките струни на която управляващите играят с лозунги за реиндустриализация. Носталгия по повсеместната заетост и практическата липса на безработица. Носталгия за по-обвързаните с автомобилната тематика, когато в България се произвеждаше Alpine. Гледам и аз с носталгия завода на Renault group в румънския Миовени. Сградите му ми навяват спомени за българските производствени мощности от 80-те години и си задавам един въпрос: защо, след като имахме традиция, капацитет, възможности и стартирало вече производство, изгонихме Renault от България? Какво щеше да стане, ако не го бяхме направили? Дали сега в България щеше да работи завод, който да произвежда най-голямата част от БВП на страната, да дава работа на 15 000 човека, които да произвеждат по 350 000 коли годишно? Това е само риторика, но изглежда само тя ни остана. Защото аз съм реалист и не бих се присъединил към определени хора и медии в България, които раздуват някакви страшни балони, че ще построят производствен парк край Видин, в който биха могли да работят 10 000 човека и да произвеждат 250 000 коли. Дори се осмеляват да размахват цитиране в Reuters на този жесток популизъм. Това, за съжаление, няма как да стане.
Внедряването на повече роботи означава съкръщения на работници. Но дали пък румънското правителство не е поставило своите изисквания?
А в Румъния е факт! И стартира в периода на най-дивия комунизъм. Него свързвам само с надписа Securitate (на румънски – сигурност, но и името на румънската тайна полиция по времето на Чаушеску) върху значките на грижащите се за сигурността в завода на Dacia в Миовени хора, които ни развеждат в част от простиращите се върху 300 акра производствени мощности, по който показател той е най-големият в семейството на Renault group. През 60-те години Dacia иска лиценз от Renault и започва да произвежда Dacia 1100, румънската интерпретация на Renault 8. Французите обучават румънски инженери и работници, но комунизмът си казва тежката дума. Последвалата Dacia 1300 (Renault 12) е отстъпление от качеството и Renault се оттегля от Румъния. За да се стигне до 1999 г., когато авантюрата продължава (или по-скоро започва наистина) с купуването на 51% от акциите на Dacia. Между 1999 и 2004 г. Renault group инвестира 489 млн. евро (към днешна дата инвестицията се равнява на 2,2 млрд. евро) за повсеместна модернизация на Dacia, която доведе до стартирането на най-важният проект за марката: LOGAN. Това става през 2004 г. Сега, 10 години по-късно, този модел е в основата на продадените над 2,7 млн. автомобила към днешна дата. Той е и поводът, който ме отвежда в Миовени.
Средната заплата на работник в завода през 2013 г. е била около 1000 евро!
А заводът е впечатляващ. Не с роботите си, които съм виждал във всички други автомобилни заводи, които съм посетил през годините. Не, тук те почти липсват. Определено този завод не е от най-модерните, но е един от най-важните за Renault group. Той е най-големият по площ в рамките на Групата и най-големият по обем на произведена продукция. Годишно в него се произвеждат по 350 000 автомобила, но допълнени с над 300 000 бензинови двигателя с обем 1,4 и 1,6 литра. Дневният капацитет е 600 мотора. В тежащите по 270 тона машини се изливат годишно по 450 000 двигателни блока. През 2013 г. са произведени още 516 000 скоростни кутия, 1 000 000 шасита и 16 700 метрични това алуминий. И тук само започвам с цифрите, защото няма по-точно изразно средство, което да опише значимостта на този завод за румънската икономика, за работещите в него и за Renault group. Защото той стои в основата на невероятните параметри, които Dacia бележи. През първото тримесечие на 2014 г. марката отчете най-голямо увеличение на продажбите на европейския пазар и ръст от 46,1%. През 2013 г. са продадени почти 430 000 автомобила Dacia в Европа и Средиземноморския басейн. Европейските продажби през 2013 са с ръст от 19,3% спрямо 2012, водени от успеха на Duster и обновяването на Logan и Sandero. За първото тримесечие на годината Dacia отбелязва ръст на продажбите си от 12% в България, а в края на миналата година завърши с 10,9% пазарен дял у нас, изпреварвайки дългогодишните лидери.
Около 32% от работниците са жени, което е най-големият параметър за заводите на Renault group.
Тези параметри се захранват най-вече от завода в Миовени, от който дневно излизат по 1390 автомобила, което прави по един нов автомобил на всеки 55 секунди. Звучи невероятно, още повече като се има предвид, че тук живата сила, а не роботите, са водещи. Да, свикнал съм да виждам именно роботи да вършат основната работа. На тях е поверена отговорността в завода на Ford в Крайова, за който също съм писал. Но едва ли тези около 15 000 работещи имат нещо против да взимат високи заплати всеки месец. Пет дни в седмицата тук се работи на 3 смени, като много често се работи и в събота. Разбира се, срещу допълнително заплащане. Именно с тези извънредни натоварвания в съботите през 2013 г. средната заплата в завода на Renault group в Миовани е била около 1000 евро (при средна за страната около 500)! Тази цифра ме впечатли особено много. Но още по-впечатлен останах от факта, че в този завод се работо яко, а не се почива по 6 дни, не се обядва по 1 час и не се излиза по 5-6 пъти дневно за по цигара-две. Тук тези 1000 евро месечно се изкарват с яко бачкане. За 8 часа всеки един работник има две регламентирани почивки от по 10 мин. и една голяма – 20-минутна, която се използва за обяд. В завода ежедневно се готвят по около 10 000 порциона и около 1000 литра супа. Заводът разполага и със собствено транспортно поделение със 130 автобуса, които разкарват работещите в Миовени и близкия Питещи.
Тестовият център в титу разполага с 10 писти с дължина 32 км, на които годишно се изминават 200 обиколки на Земята.
Това са най-впечатляващите параметри за Dacia в Румъния, но те не се изчерпват само със завода. Още около 2000 човека (или общо 17 000) работят за Renault group в страната. Около 450 от тях работят в тестовия център в Титу, който също посетих. Той специализира в изпитания на автомобили от Entry-гамата и двигатели във всички фази на проекта. Той е разположен върху площ от 350 хектара, няколко десетки тестови стенда са разположени в закрити помещения с площ 42 300 m2, а 10-те тестови писти са с дължина 32 км. Тестовият център е оборудван с инструменти и технологии, гарантиращи критерии и стандарти за валидиране, важащи за всички автомобили на Групата. Tестовият център в Титу извършва всяка година 8 милиона тест драйва, еквивалентни на 200 обиколки около Земята; 450 000 часа стендови изпитания, еквивалентни на 52 години жизнен цикъл на автомобила.
В Титу може да се види и този Dustruck, който може да носи 1 тон товар.
Разположен в Питещи, в производствената база в Миовени, International Logistics Network (ILN) центърът е открит през 2005. Той е най-голямата логистична платформа на Renault-Nissan Alliance. Над 1,9 млн. м3 части са били внесени и експортирани през 2013. Центърът е с площ от 150 000 м2 (размерът на 21 футболни игрища), в него работят почти 700 служители.
В Орая, на 28 км от Миовени, върху 65 000 кв. м е разположен център за резервни части и аксесоари, който е най-големият дистрибуционен център за резервни части и аксесоари на Renault group извън Франция, способен да складира над 70 000 позиции.
В дизайнерския център работят 24 дизайнери, един от които е българин.
И накрая (макар с това да започна нашата обиколка в Румъния), но не по важност, е дизайнерският център на Renault, един от петте на компанията в света. Той е разположен в Букурещ и се помещава в бившата резиденция на Швейцария. Тук, за разлика от шума в Миовени, цари тишина и много приятна атмосфера, в която 24 дизайнери се грижат за гамата на Dacia и не малко проекти на Renault. Един от тези таланти е Ивайло Дамянов (екстериорен дизайн), който е доказателство, че макар и в колапс, българското образование и българската нация ражда умни хора. Ивайло е бил забелязан от Renault по време на следването си в Русенския университет. Той е спечелен за каузата, изкарва стаж в дизайнерския център и след това е назначен за постоянно, като вече втора година работи за компанията. Ивайло е смутен от големия интерес на 15 журналисти, но казва, че в Румъния недостигат кадри и „съгледвачи“ на Renault правят уъркшопове в България за набелязване на креативни и умни млади българи, които са готови да работят усилено и да се развиват.
Ивайло Дамянов е бил набелязан по време на следването си в Русенския университет.
Автор: Пламен Георгиев
Фотография: Dacia, автора
