В следващите три години процентът на държавния дълг на България ще расте. Това показва пуснат за обществено обсъждане проект за Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2021 – 2023 година.
Още: С бойкот или без бойкот: Цените на основни продукти продължават да растат
Още: Теменужка Петкова каза колко е спадът на оборотите на магазините в деня на бойкота
Съгласно проекта, през тази година се очаква съотношението на държавния дълг спрямо БВП да стигне 23,5%, след като през 2019 година беше 18,4%. Съответно, през 2021 година процентът се очаква да е 25,6 на сто, 2022 – 27,2%, а в края на 2023 година вече да е 28,2 на сто. Това значи 27 988,2 млрд. лева през тази година, 31,877,3 млрд. лева догодина, 35,570 млрд. лева в края на 2022 година и 38,853,2 млрд. лева в края на 2023 година.
Само за тази година има увеличение на дълга от 6 млрд. лева – заради предизвикателствата, които COVID-19 ни поставя.
Стратегията за управление на държавния дълг още през 2020 година обаче стъпва на най-лошия обявен сценарий за развитие от предишният финансов министър Владислав Горанов. Той го обяви в края на март тази година – ПРИПОМНЕТЕ СИ ТУК! Става въпрос за 3% понижение на реалния БВП, 2,6% спад на заетостта и коефициент на безработица от 5,6%. Интересен факт е, че държавните икономисти очакват увеличение на заплащането в България с 5%, при прогноза за средногодишната инфлация от 1,4%.
Още: Няма да изкривяваме пазара: Желязков не каза нищо конкретно за мерки за скъпите храни
Още: Ядрената енергетика в България и ЕС ще се развива чрез активно сътрудничество
Тези прогнози обаче са в ярък контраст с прогнозата на Световната банка за българската икономика от началото на юни. Най-лошият сценарий е 6,2% свиване, но пък и 4,3% растеж догодина, за когато в проекта на стратегията за държавния ни дълг пише 2,5% растеж.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Икономическият министър обеща пълна електронизация на услугите за бизнеса
Още: Средната заплата на жените в България е с около 20% по-ниска от тази на мъжете
Ярък е контрастът и с прогнозите на икономисти от БАН, които в средата на април начертаха три сценария за тази година и най-лошият беше за 5,7% свиване на икономиката, при втори пик на коронавируса през август. Вторият пик обаче явно е сега, в периода октомври – ноември.
Съгласно стратегията, която предстои да бъде одобрена, ще имаме икономически растеж от 3% през 2022 година и 3,2% през 2023 година. За периода 2022 – 2023 година пише следното: „Износът на услуги ще продължи да нараства с високи темпове в резултат на възстановяване доверието на чуждестранните туристи, дейността на туроператорите и авиопревозвачите”. А заетостта се очаква да се увеличи с 0,9% през 2021 година и 1,5% през 2022 година. Инфлацията в следващите три години пък се чака да е 2,1%, 2,5% и 2,8% съответно. Всичко това обхваща базовият сценарий – има и алтернативен, по-негативен, с по-ниски стойности на икономическия растеж.
Изрично има текст, че България се е присъединила към Паневропейския гранционен фонд и Европейския инструмент за временна под-крепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) като част от борбата с икономическите последствия на коронавируса – ПОДРОБНОСТИ КАКВО СЕ СЛУЧВА В ТОВА НАПРАВЛЕНИЕ ОТКРИЙТЕ ТУК!
Още: София е с най-високата средна заплата в България, ето колко достигна
Още: Българската икономика се е ускорила в края на 2024 г.
