Макар и не толкова медийно очебийна, темата за влизането ни в чакалнята на еврозоната стана прилично гореща. Причината да се разбунят духовете стана председателят на Бюджетната комисия в парламента и депутат от ГЕРБ Менда Стоянова.
В края на януари тази година тя предложи от датата на влизане на България във валутно-курсовия механизъм ERM II, т.нар. чакалня на еврозоната, официалният курс на лева към еврото да стане равен на курса, договорен по съответните резолюции между Европейската централна банка и останалите държави от еврозоната плюс Дания, която също е в чакалнята на еврозоната. Това предизвика слухове и опасения, че някой от еврозоната ще ни наложи друг курс и ще се върнем към времената, които ни принудиха да въведем валутен борд. В крайна сметка Народното събрание прие изрична промяна в Закона за БНБ, че правителството има мандат да откаже влизане в чакалнята на еврозоната, ако от валутния съюз на ЕС поискат промяна на сегашния курс лев – евро.
Щом става въпрос за валутен борд, моментално в българските медии се появява т.нар. Баща на валутния борд Стив Ханке. Ханке мина по доста от големите български медии в последните 10-тина дни и блесна с основната теза, че България не трябва да пипа борда и че сме си по-добре с еврото. Стигна се дотам Ханке да предполага и, че може да сме подписали тайно споразумение с Европейския съюз, с което да ни се поставят допълнителни условия за влизане в еврозоната – при положение, че сега влизаме в чакалнята на еврозоната, а не в самата еврозона и че България вече е член на Европейския съюз, а не трета страна.
В средата на април, 2019 година излезе книгата "Свидетелства за прехода" на българския премиер в периода 1997 – 2001 година Иван Костов. Това стана половин месец, след като сегашният премиер Бойко Борисов почна да говори публично, че през юни, 2019 година, ще ни поканят в чакалнята на еврозоната. С други думи, написаното за валутния борд от Костов няма как да е повлияно от думите на Борисов – говорим за книга, а не за онлайн статия. В книгата си Костов обръща специално внимание на Ханке – като един от хората, които претендират да са бащи и майки на валутния борд у нас. "От всички тях разбирам само мотива на професор Стив Ханке. Той е теоритик, видял е практическо приложение и някакво потвърждение на теорията, която подкрепя, и претендира да е участвал в нейното изпробване. Въпреки че като видя Модела на Паричен съвет в България, се отказа публично да го подкрепи и му предрече неуспех", пише в книгата.
Всъщност, Иван Костов сочи Красимир Ангарски като основния двигател за успешното въвеждане на валутния борд в България. Ангарски е министър без портфейл в служебното правителство на Стефан Софиянски, който предхожда идването на правителството на Костов. А Костов е категоричен в книгата си – благодарение на Ангарски и водения от него екип в преговорите на БНБ не се е стигнало до искания най-твърд вариант за въвеждане на борда от Международния валутен фонд (МВФ), подкрепян и от Стив Ханке – закриване на БНБ, назначаване на чужденец за управител на емисионното управление и възлагане на банковия надзор на органа за общ държавен финансов контрол. Това беше потвърдено и от самият Ангарски, който добави, че МВФ е искал бордът да е регистриран в Швейцария. Ангарски е и човекът, който настоява левът да бъде вързан за германската марка – съответно еврото, а не за американския долар. И причината е точно дългосрочната визия на правителството на Костов да станем член на ЕС.
"За мен е вън от всякакво съмнение, че нашият екип не е следвал каквито и да е съвети на Стив Ханке (...) Съмнявам се изобщо да са имали и един контакт с него. Безспорно доказателство за това е, че той ги заклейми и предрече неуспех на българския валутен борд", пише още Костов. А Ангарски определя визията на Ханке като визия за протекторат – всичко по борда да се управлява отвън. В крайна сметка, след договорката с МВФ, БНБ остава както надзорник над търговските банки, така и кредитор от последна инстация за закъсала търговска банка при опасност от срив на банковата система, макар и ограничен кредитор.
Иначе Ангарски заяви пред bTV, че ролята на Ханке не е малка, но уточни, че са ползвани съвети и на други експерти – например проф. Джефри Сакс, който е бил по принцип против валутния борд, но се е съгласил, че тогава друг изход няма и че ще е много трудно да излезем от борда.
За борда Костов специално обръща внимание на тезата, че когато една централна банка е истински независима от изпълнителното управление на дадена държава т.е. правителството, тогава тя може да защити фискалната система и паричната единица на страната без допълнителни котви като валутен борд. В България обаче открай време има много малко доверие в политическите партии и политическата система.
Ситуацията с еврозоната сега
"Това, което сме загубили, сме го загубили вече. Оттук нататък трябва да берем плодовете на това нещо, което сме изстрадали, трябва да влезем в този валутен съюз, да ни успокоят там, че и нашите банки трябва да отговарят на критериите на европейските банки, че трябва да има европейска дисциплина", заяви Ангарски вчера, 18 февруари, в предаването "Лице в лице" по bTV.
Ангарски разкритикува и думите на Бойко Борисов, който загатна, че ще търси референдум за еврото. Не може да има съгласие от абсолютно всички за всичко, обясни той и добави, че при влизането във валутния борд сме поели ангажимент, че излизането ще е само с приемане на еврото. А какво трябва да си спомним за членството ни в ЕС и еврото - научете в този материал!