Задължително трябва да се действа бързо, ако ще имаме каквато и да е претенция относно македонското издание на „Железният светилник“. Това каза пред Actualno.com Мариана Андреева, юридически консултант на българската организация за управление на репрографски права „Репро.бг.“.
По думите на г-жа Андреева има няколко проблема. Димитър Талев е починал на 20 октомври, 1966 година. Това означава, че има само няколко месеца, преди да се навършат 50 години, но закрилата на авторски права е от до 70 години след смъртта на автора. По-големият проблем е кога наследникът на Димитър Талев – внукът му Климент, е разбрал за вероятното нарушение на авторските права в Македония. По думите на самия Климент книгата е издадена през 2001 година и тук вече в картината влизат термините „факт на нарушение“ и „факт на узнаване на нарушение“. Адвокат Андреева даде пример с нашия закон – за много граждански искове в различни области има давност от 5 години, след която не може да има съд. Трябва да бъде проверено какъв е македонският закон, подчерта тя.
Сериозен проблем е и фактът, че Македония все още не е член на Европейския съюз. Ако беше, би могло да се заведе дело от дистанция, твърди адвокат Андреева. Тя даде пример от собствената си практика – за специализирано българско произведение по нумизматика, което е било издадено във Великобритания без да има разрешение и след компилация с румънска книга. Водих делото от дистанция, тъй като по това време България вече беше в ЕС и има специален еврорегламент, който е инкорпориран от 8 години в нашето законодателство и който позволява съдебен иск. В случая с Македония обаче трябва да се провери дали имаме общ договор или сме страни по международен договор за авторско право. Такъв договор може да е Бернската конвенция за защита на литературните и художествените произведения. Съгласно нея произведение, създадено в страна-членка на Бернския съюз, следва да получи същата закрила и в другите страни, които са обвързани с това споразумение.
Би трябвало дори пред македонския съд евентуално дело да бъде пуснато, защото принципът на равнопоставеност при издаването на македонски и чужди автори вероятно съществува и в македонското законодателство, каза адвокат Андреева. Тя обаче изрично уточни, че затова е нужно да бъде нает местен юрист, който със сигурност е по-добре запознат и би казал какви са възможностите за дело.
Реакцията на културното министерство
Actualno.com изпрати три въпроса до Министерството на културата (МК) във връзка с казуса. Попитахме:
1. Ще предприеме ли МК някакви действия и какви?
2. Възможно ли е България да съди Македония заради подмяна на текста в „Железният светилник“ пред международен съд? Възможно ли е това да стане пред български съд?
3. Знае ли МК за македонския прочит на „Железният светилник“ и ако да – откога?
В свое официално съобщение от МК казват, че ще отправят официално запитване към колегите си от Македония - както за "Железният светилник", така и за "Преспанските камбани" и "Илинден", за които също има информация, че са преправени. Ведомството на Вежди Рашидов припомня, че през месец ноември 2015 г. заместник-министърът на културата Боил Банов и министърът на културата на Република Македония г-жа Елизабета Канческа-Милевска са подписали в София Програма за сътрудничество в областта на културата между министерствата на културата на двете страни, която обхваща периода 2015-2017 г. Член 12 от програмата гласи, че "страните съдействат за установяване на контакти и сътрудничество за защита на авторските права в областта на художествената, учебната и научната литература, съгласно националните си законодателства и международните споразумения, по които са страни". Засега няма становище пред кой съд и по чие право може да се води евентуално дело по казуса.
