Водещи шекспироведи започнаха спор дали британският драматург е бил гей, съобщи в. "Дейли телеграф". Гостуващият професор в лондонския Юнивърсити колидж сър Брайън Викърс провокира колегите си, като повдигна въпроса за сексуалната ориентация на Шекспир, заявявайки, че сонетите му не дават насоки за любовния му живот.
В писмо той заявява, че статия в литературното приложение на в-к "Таймс" погрешно е определила сонет 116 с "предимно хомосексуален контекст". За професора това е "анахронистично предположение", защото Шекспир използва реторична форма, която дава възможност да бъде изразена любов, без да се има предвид сексуално привличане. Той изтъква също, че всички опити в сонети да бъде открита биографическа информация, са обречени на провал, защото Шекспир е професионалист, пишещ под самоличността на лирическия герой.
Други шекспироведи, сред които Стенли Уелс, обвиниха проф. Брайън Викърс, че насърчава "една от големите заблуди на съвременната критика за Шекспир". Първи на писмото отговори проф. Артър Фриман, който се представи за приятел на Брайън Викърс, и го обвини, че въвежда "презумпции, които мнозина биха поставили под въпрос, ако не отхвърлят направо".
"Не мога да се сетя за никой отговорен редактор . . . който би отхвърлил идеята за проникновената хомосексуална, както и хетеросексуална страст (в сонетите)" - пише А. Фриман. Той изтъква, че никой не поставя под въпрос отдадеността на Кийтс към Фани Браун или "непостоянната страст" на Байрон към субектите в поезията му.
"Защо само Шекспир да се смята за отдаден на "съзерцанието" на драматичното майсторство и най-личните му творби да се смятат за потенциално изкуствени?" - пита той. Като довод проф. Артър Фриман изтъква, че поне за един сонет на Шекспир е неоспоримо личен - този, с който ухажва Ан Хатауей и в който прави открити сексуални намеци, като 13 пъти вплита в текста името си. Проф. Брайън Викърс заключава, че не може да спре предположенията.
"Мислите са безплатни. Но ако фиксираме правила и кажем, че неговите 126 стихотворения са точно такива, тогава хората ще спрат да ги четат като стихотворения. Ще ги приемат за биографични документи и ще търсят скрита сексуалност."
