Представете си как един ден се събуждате и забелязвате, че край вас няма животни. Историите в Парти за разглезени самотници са разказани от името на последните животни, обитатели на нашия безумен свят. Животните не са само наши домашни любимци, които ни докарват до умиление. Те не са и само източник на храна за хората, както и едни за други. Те не са и само основен елемент, осигуряващ физическото здраве и екологичен баланс на планетата. Не са и само умопомрачително красиви! А какво ако животните имат душа? Не се смейте! Не звучи съвсем налудничаво. Със или без душа животните са точно толкова важни обитатели на Земята, колкото и хората.
Още: Лесно ли е "Да влезеш в друга кожа" - Маркос Хиралт Торенте разказва за любов и болка
Още: Не пропускайте: "Колибата" - роман за безграничието на човешката жестокост
Та, основната идея на тези разкази от името на животни, е да се опитаме да бъдем по-малко човекоцентрични. Защото ние не знаем кой е мозъкът на нашата планета. Може да са хората, но може и да не са. Затова всичко трябва да се пази като зеницата на окото.
Светлана Дичева е известен журналист от БНР. Авторка е на сборника с разкази „Балканският пророк” (2000), повестта „Роял в мазето” (2013) и на романите „Мона и Магелан” (2005), „Лабиринт за романтични минотаври” (2009) и „Заекът на Гала” (2010).
Още: Ивинела Самуилова разгадава гатанки от небето в 21 истории за вярата
Още: "Последната домакиня" - впечатляващ трилър за мястото на жените в жестокия свят на мъжете
