На 2 юли 2024 г. на книжния пазар излиза книгата на Мануела Инуса "Орехови желания". Вижте откъс от произведението.
Откъс
Юли 2011 г., Ривърсайд, Калифорния
Още: "Орехови желания" - нова книга от Мануела Инуса
– Ти сериозно ли говориш? – попита ядосано Виктория и впери очи в сестра си. Абигейл бе навършила пълнолетие преди по-малко от седмица.
Абигейл отговори, без да я погледне:
– Разбира се, че говоря сериозно. От години разправям, че ще се махна оттук, щом навърша осемнайсет и получа право да вземам сама решения.
– По дяволите, Аби! Мислех, че само си дрънкаш, както преди казвахме, че ще си пробваме късмета в Холивуд.
Още: Излиза книгата "Петър Дънов. За България и бъдещето на човечеството"
В този миг сестра ѝ спря да нарежда багажа си и се обърна към Виктория.
– За мен не бяха празни приказки. Все още искам да отида в Холивуд. А ако не се получи, ще отида другаде... само и само да не оставам тук!
И натъпка в пътната чанта тениските, които бяха накамарени върху леглото. Сетне отиде до гардероба, грабна от закачалките всичките си рокли и ги пусна в синия куфар на пода, а Вики я наблюдаваше с отчаяние.
– Но, Аби... как ще се оправиш съвсем сама? Не познаваш никого в Холивуд. Как ще се прехранваш? Къде ще живееш?
Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио
– Все ще намеря нещо. Може да си хвана някой прочут актьор като Брадли Купър и да се нанеса при него. – Аби се засмя и се обърна към нея с грейнал поглед: – Не се тревожи. Ще се оправя.
Вики се просълзи. Сестра ѝ явно не се шегуваше. Единствената ѝ съюзничка, най-добрата ѝ приятелка се канеше да я напусне!
– О, господи, Вики! Пак ли се разрева! Не съм казала, че няма да се видим повече. Може да ми гостуваш в Холивуд. Брадли със сигурност няма да има нищо против. – При тези думи ѝ намигна.
Добре, Аби сигурно си беше загубила ума. Или всичко това беше просто кошмарен сън. Ала когато по-голямата ѝ сестра прибра в багажа несесера с гримовете си и любимата си преса за коса и извади изпод леглото кутията с фалшивата си лична карта, според която беше на двайсет и две, копие на акта за раждане, няколкостотин долара, спестени от работата като сервитьорка в закусвалнята на Мери, и билетите за кино от последните десет години, тя разбра, че случващото се е по-реално от всичко друго. Накрая Аби посегна и към музикалната кутия – коледен подарък от баба им, и Вики избухна в плач.
Още: Сара Джио: Късметлийка съм, че изкарвам прехраната си с това, което обожавам
– Остави ми поне музикалната кутия, беше подарък за двете ни – изхлипа тя. Досега се бяха редували коя да я държи в стаята си.
– Добре, имаш право. Задръж я.
Подаде ѝ кутията и Вики я притисна към гърдите си, сякаш бе най-голямото ѝ съкровище. А може би наистина беше така.
– Как можеш да ме изоставиш, Аби?
Още: "Лека нощ, Джун" - трогателна история за силата на думите
По бузите ѝ се стичаха сълзи. Просто не искаше да повярва, че сестра ѝ е способна да ѝ причини това. Макар че напоследък повече се караха, отколкото се погаждаха, не си представяше живота без нея.
Аби я прегърна.
– Нали можеш да дойдеш при мен. Догодина и ти ще навършиш осемнайсет. Дотогава ще съм се устроила, ще видиш.
– Но аз изобщо не искам да заминавам. И да оставя мама и татко. О, боже, ами мама и татко? Няма ли поне да се сбогуваш с тях?
Още: Откъс от "Откажи се", Ани Дюк
Аби я погледна така, сякаш бе малко дете, което не разбира нищо от живота.
– И защо според теб стягам багажа си посред нощ?
– Но какво ще им кажа? Толкова ще се притесняват за теб.
– О, не ми се вярва. Просто им кажи, че тръгвам да търся по-добър живот.
Още: Защо понякога най-доброто решение е да се откажем
Взе багажа, коженото яке и дамската си чанта и излезе от стаята, която в продължение на осемнайсет години бе наричала свое гнездо. Вики се втурна подире ѝ.
– Аби, моля те, не заминавай!
– Шшт! По-тихо, че ще ги събудиш. – Спря на вратата и добави: – Скоро ще се видим, обещавам. И редовно ще ти се обаждам. Всичко ще бъде наред!
Вики се хвърли на врата на сестра си, притисна я към себе си, вдъхна аромата на ягодовия ѝ шампоан и я погали по изправената кестенява коса. Аби имаше същите буйни къдрици като нея, но не ги харесваше. Тя никога не се задоволяваше с онова, което ѝ предлагаше животът, винаги искаше нещо повече. Вики трябваше да го знае. Да бъде подготвена за това, че сестра ѝ наистина ще ги напусне.
Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас
Аби се откъсна от нея.
– Пожелай ми късмет – рече ѝ усмихнато, изтича до стария си форд и хвърли вътре багажа.
– Много късмет – прошепна Вики и я изпрати с поглед, проследи я как потегля в мрака към неизвестното си бъдеще. – Ще ми липсваш, сестричке. Пази се.
След това затвори очи, ала не успя да сдържи сълзите си и те пак потекоха като река. Дръпна вратата, седна на стълбите на верандата и избърса лицето си. Сетне се загледа в ореховите дървета, които се виждаха само като силуети в тъмнината, и обви коленете си с ръце. Запита се кога ли щеше да види пак сестра си и съжали, че не ѝ даде музикалната кутия. Та тя самата имаше поне родния си дом, родителите си и орехите, които я караха да се чувства защитена във всеки миг. А горката Аби щеше да бъде лишена от всичко това, макар още да не осъзнаваше, че нищо не може да замени семейството и родината.
Още: Тайната на Вила Алба
