На 11 март 2025 г. излиза новата книга на Неда Антонова "Моят любовен август" (издателство Хермес.) Това е роман за щураците от един VII „б“ – но и за вас, родители. Вашите деца вече са пораснали и се влюбват. Някои от тях не харесват живота, който им предлагаме. И търсят изход отвъд хоризонта на съществуването – чрез хапчета или други експерименти върху себе си. Какво намират децата ни Там – на ръба на живота и в задния двор на Вселената? За това ни разказва спасената след опит за самоубийство 14-годишна Миа. Вижте откъс от книгата.
"Плодовете зреят нощем" - вдъхновен разказ за една необичайна любов
Откъс
Казвам се Миа. Аз съм онази млада жена, която виждате в залата на Терминал 2: бял костюм, очила с тънки сребърни рамки и небрежно прибрана на кок руса коса, кичури от която падат на тила. Стоя уж спокойно, но наум всеотдайно се моля дано лятната буря навън по-скоро да стихне и самолетът за Лондон да излети без закъснение... И да замина! Да замина... за дълго... за много дълго... и да се върна едва когато съм успяла да забравя... или да си простя...
Още: "Моят любовен август" - роман за децата, но и за техните родители
...Малко след като бях навършила четиринайсет години и бях открила, че животът, който не съм избирала, но който бях принудена да живея, не ми предлага хората и събитията, които искам, а само онези, които той реши, че ми трябват... аз...
Да. Направих опит за самоубийство.
Опитът ми се оказа щастлив, както в този случай се нарича неуспехът. Но за едно лято пораснах. По-скоро за ония два дни, през които подготвях покушението си, или още по-точно – за онези минути, през които стигнах края на живота, седнах там, както се сяда на морския бряг, пред погледа ми – чак до хоризонта – трептеше и ме облъчваше с обич цветен, богат и съблазнителен свят, в който нямах търпение да потъна...
Още: Откъс от "13 неща, които психически силните двойки не правят", Ейми Морин
Но веднага ми дадоха да разбера, че за такива като мене – доброволно отхвърлилите великия дар, наречен живот! – е отреден задният двор на Вселената и ледената паст на бездънния ужас... Казаха ми също, че все още не е късно и че изборът е мой: дали да остана в ужаса, чийто полъх вече долавях, или да се върна на мястото, което бях напуснала и там да доживея отреденото ми време по начина, по който бях живяла преди?! Избрах да се върна в земното си битие – при вас – и да ви бъда полезна, като ви разкажа за „пътуването“ си до ръба на живота и обратно...
Откъс от "Царица Елеонора Българска" от Неда Антонова
Питала съм се кога и при какви обстоятелства за пръв път съм доловила в съзнанието си мисълта, че искам да умра?! Дали на онази пейка в училищния двор под прикритието на надвисналите клони на съборено от бурята дърво... или после... когато гръмотевиците трещяха над главите ни, а ние стояхме прегърнати под дъжда и си мислех, че ако светкавицата ни прониже, ще умрем заедно, тъй както сме слети... или в деня, преди да се сбогуваме на летището, когато си обещахме никога да не умираме...
Всичко това се случи преди десет години – през август... моя любовен август... лятото между седми и осми клас.
Излиза "ЕЛЕГИЯ. Когато баща ти е цар" от Неда Антонова
