Откъс от „Лечителят медиум: Спасение за мозъка

Новата книга на Антъни Уилям „Лечителят медиум: Спасение за мозъка“ - истината за 100 симптома и заболявания на нервната система и уникални протоколи за лечението им от издателство Хермес излиза след броени дни на 10 септември. Вижте откъс от нея.

Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)

Още: Авторските права върху романи на Хемингуей, Стайнбек и Фокнър отпадат

Още: „Лечителят медиум: Спасение за мозъка“ - Истината за 100 симптома и заболявания на нервната система

Откъс

Как написах Спасение за мозъка

„Антъни, книгата се очертава да надхвърли хиляда страници. Твърде голяма е за публикуване.“

Още: "Парфюмеристката" разкрива тайните на създаването на парфюми

Още: Изкуството на подаряването в новата книга "Подаръците" на Габриела де Лука

Това гласеше телефонното обаждане, което получих от издателя си седмица след като предадох ръкописа на Спасение за мозъка.

Не мога да кажа, че се изненадах. В месеците, а впоследствие и годините, през които писах „книгата за мозъка“, гледах как страниците се трупат на бюрото ми. Всеки, който знаеше върху какво работя, ме питаше:

Още: Откъс от "Братство в смъртта", Нора Робъртс

- Не мислиш ли, че вече трябва да приключваш?

Още: "Смъртохоличка" изследва най-тъмните ни инстинкти

Още: Откъс от "Нацизмът – история, генезис, идеи и влияние" от Карл Мюлер Фрьолан

- Хората се нуждаят от отговори – казвах аз и отново залягах над писането.

Не си бях поставил за цел да напиша такава обемна книга и в един момент осъзнах, че ако искам информацията все някога да стигне до хората, някой ден ще трябва да сложа точка. Но информацията продължаваше да идва. Светът се променяше все по-бързо. Хората ставаха все по-болни. А Духът на Състраданието ме предупреждаваше какво ни очаква през следващите 5–10 години и след това.

Много пъти се случваше да пиша по 20 или 22 часа на ден, погълнат изцяло от посланията на Духа. Периодично заспивах на пода в кабинета си, на запалена лампа, а след няколко часа се събуждах и пак започвах да пиша. Ако запомните от мен нещо, нека е това, че трябва да се грижите за себе си при всяка възможност. Хранете се добре, набавяйте си достатъчно сън и слънчева светлина и се разхождайте сред природата при всеки удобен случай. Самият аз съм виновен пред себе си, че пренебрегвам личните си нужди, докато слушам гласа на Духа на Състраданието и следвам пътя, който Бог ми е отредил. Често напомням на другите, че животът лети бързо и ако аз напусна тази земя, то ще бъде, защото съм се изтощил до краен предел от огромното напрежение да предам на човечеството пророчествата на Духа, за да не могат силите на мрака да угасят тази светлина. Много пъти съм се шегувал, че ще изтъркам седалката на стола заради безкрайните часове, които прекарвам на него, но това вече си е самата истина. Може би е дошъл моментът най-накрая да изхвърля този стол, защото в тапицерията на седалката му наистина има голяма дупка. Винаги съм казвал, че когато получавам послания от Духа на Състраданието, потъвам в нещо като бяла мъгла, ослепително сияние, енергиен източник, който ме обгръща и ме кара да се чувствам така, сякаш съм някъде другаде. Същевременно си давам ясна сметка, че не съм отишъл никъде, защото съм в пълно съзнание. Докато пишех Спасение за мозъка, през повечето време бях в този бял облак, защото Духът иска не само да имам визуална представа за това, което чувам, но и да почувствам страданието на хората. Белият облак ме дистанцира от моя личен живот, отговорностите и преживяванията ми, за да мога да се фокусирам единствено върху информацията, която ми се дава, и човешкото страдание. Аз не просто приемам и записвам информация. Аз получавам цялостно преживяване и го свързвам с това, през което хората преминават, борейки се за здравето си. Чувството е въртележка от тъга и щастие – тъга, защото хората наистина страдат, и щастие, че именно това може да е техният шанс да преборят болестта. Щом получа информацията от Духа, аз се свързвам с нея и започвам да я проучвам и изучавам, както правим с всеки нов материал.

Още: "Братство в смъртта" - излиза нова книга от Нора Робъртс

С всяка изминала година, през която работя върху поредната книга с Духа на Състраданието, забелязвам, че гласът, който чувам, си остава същият, но самият аз се променям като човек. Променям се, защото постоянно си давам сметка, че на света има осем милиарда души, които в края на краищата ще се разболеят – и не всички от тях ще имат шанса да стигнат до това, което Духът ми разкрива тук. Това е една от трудните страни на моето пътешествие: да знаеш, че мнозина ще стигнат до тази информация, до това живо слово, но и много няма да стигнат. Като дете си мислех, че всеки ще има достъп до тази по-висша мъдрост, когато му се наложи. Но днешното ми по-зряло аз знае, че това може и да не стане, за разлика от младото ми аз, което бе съвсем сигурно, че всеки човек на планетата ще открие тази информация. С всяка изминала година осъзнаването на тази истина ме променя все повече и повече и ме кара непрестанно да питам Духа: „Защо?“ и „Как е възможно?“, и да му задавам всевъзможни въпроси, докато пиша за това колко труден за живеене става този свят.

Процесът на писане ми даде възможност лично да се запозная с това, през което преминават хората. Опитвайки се набързо да си взема душ, да си измия лицето и зъбите или да се преоблека, аз разбрах с какво се сблъскват хронично болните, докато се опитват да се справят с всички тези ежедневни дейности, които ние, останалите, вършим почти машинално. Аз бях ограничен единствено от времето, защото изпълнявах мисия. Но за хората, възпрепятствани от болка или други симптоми, тези рутинни занимания се равняват на изкачването на планина. Аз винаги подкрепям идеята хората – когато могат – сами да се грижат за себе си по време на оздравителния процес.

В едно отношение направо се идентифицирах с хронично болните, тъй като, докато пишех настоящата книга, изгубих връзка с важни за мен хора. Заради мисията си жертвах време, което можех да прекарам със своите близки. Обикновено съм страстен почитател на сезоните и обичам да гледам и слушам как се сменят. Обичам да слушам крякането на жабите и свистенето на вятъра. Обичам да гледам как листата на дърветата и тревата променят цветовете си. Не помня обаче да съм забелязал или съпреживял някое от тези неща, докато пишех Спасение за мозъка. Не че се оплаквам. Това са дребни ядове. Хронично болните и страдащите се сблъскват с много по-големи проблеми, саможертви и загуби. Аз мисля за тях всеки час, прекаран в работа над небесните послания, които ще им донесат изцеление. Радостта идва по-късно, когато някой вземе някоя от моите книги в ръцете си и започне своето пътешествие на въздигане от пепелта.

А това ни връща към въпроса как написах Спасение за мозъка. Духът на Състраданието е много продуктивен и може да ме накара да пиша постоянно. Аз съм този, който трябва да сложи граници. Идва момент, в който спирам да пиша и оставям информацията да стигне до нуждаещите се от нея. Исках да побера този материал в една книга, за да получите наведнъж всички отговори, но когато издателят ми се обади и каза, че обемът е твърде голям, трябваше да приема реалността – никой не иска да държи в ръцете си петкилограмова книга, още по-малко пък, ако има неврологични симптоми.

Още: "Южнобългарска хроника" от Димитър Мантов събира историческата памет на Пловдив (СНИМКА)

Борех се със себе си дали да махна част от информацията. Ясно беше, че всички отговори и лечебни протоколи трябваше да останат. Ами какво да правя с онези части, в които обяснявах информацията от Духа като нецитиран източник на много от новите разбирания за хроничните болести, например това, че вирусът на Епщайн-Бар причинява множествена склероза? Все пак тук не ставаше дума за мен. Консултирах се с Духа на Състраданието и той ясно ми каза: да уведомиш читателите, че определени прозрения за продължителния ковид произхождат от информацията на лечителя медиум, само по себе си е лечебен отговор. Когато разберат, че циркулиращата в пространството информация оригинално произхожда от ученията на лечителя медиум, читателите ще посегнат към тази книга, за да открият цялата картина – и по-специално как да оздравеят.

Постоянно си мислех какво да отрежа от книгата. Някои материали щяха да възбудят спорове. Струваше ли си да ги оставя? Е, публикуването на истината относно хроничните болести винаги пораждаше полемики. Знам, защото от години говоря и пиша по темата. Хронично болните като цяло са омаловажавани, а проблемите им – замитани под килима. Това е скрито противоречие, за което не подозираш, докато не започнеш да се застъпваш за тези хора и не представиш истината за тяхното страдание. Мракът вирее сред хората, които са объркани и изгубени по отношение на симптомите и причината за своето страдание. Мракът поглъща хронично болните, които се лутат в задънена улица и още повече утежняват положението си.

Затова се наложи да обмисля предложението на издателя и да синтезирам „книгата за мозъка“. Тя съдържа основните инструменти на лечителя медиум: Детоксикация от тежки метали, Мозъчна терапия с шотове на лечителя медиум и 14 персонализирани пречиствания – всички подробно описани. По този начин всеки ще има достъп до всички важни лечебни ресурси. В следващия раздел „Как да използвате тази книга“ ще научите повече за съдържанието ѝ. Това е книга, преливаща от информация, от която можете да се възползвате веднага. Както разбрахте от предисторията, най-добре защитени ще бъдете, ако я прочетете, когато ви се удаде удобен случай. Ако мога да ви дам съвет относно това как да подходите към нея, ще ви кажа следното: в тази книга има толкова изчерпателна информация, методично и своевременно подбрана, че щом приключите с четенето, ще бъде добре да започнете отначало, за да дадете възможност на душата и физическия ви мозък да попият и съхранят цялата информация. Не бързайте. Когато сте готови, прочетете книгата повторно. При всеки прочит ще откривате по нещо ново и вълнуващо, което преди това не сте забелязали.

Още: Откъс от "Принцесата от Бухенвалд, Ана Андреу Бакеро

Бъдете благословени – Антъни Уилям, лечителят медиум

Ана Андреу Бакеро: Имам чувството, че човечеството не е научило нищо, че сме обречени да повтаряме грешките от миналото