Преди броени дни излезе от печат нов фантастичен роман – "Да заловиш Бог" (издателство "Потайниче") от Иван С. Иванов, за когото това е дебютна книга. Стилът ѝ е в най-добрите традиции на американските фантасти, но оригиналното тук е необичайната структура на сюжета, разделен освен на глави – на арки и лабиринти. Впечатляващата корица е дело на Живко Петров. вижте откъс от книгата.
Откъс
Караше по магистралата и ги виждаше високо над него, прострели се отвъд хоризонта, навсякъде – хората, превърнати в сажди, градовете в прах. Главоболието и пищенето в ушите му се усилваха, докато не заприличваше на викове. Сякаш препускаше през безкрайно море от писъци.
Още: Откъс от "Безсилен", Елси Силвър
Въпреки всичко Кайл продължаваше да стиска волана. Косата и кожата му си бяха на мястото. Нямаше световъртежи, не халюцинираше. Изобщо можеше да се каже, че на фона на всичко наоколо бе в отлично състояние.
За разлика от лисицата.
Попадна на нея, след като подмина Хенепин – градче, достатъчно малко да си спести атомна екзекуция. То бе цяло-целеничко зад дърветата, които го отделяха от пътя, а гледката на сгушените сгради даваше на Кайл надежда, че ще завари Уадена по същия начин. Пресече река Илинойс и на следващия завой я видя.
Лисицата просто си стоеше на пътя, без да помръдва. Кайл скочи на спирачките и извади късмет, че не преобърна хвърчащия с над сто километра джип. Гумите одраха пътя със свистене и машината спря на по-малко от пет метра от животното.
Нещо ужасно се бе случило с нея. Козината ѝ бе окапала на парцали, а отдолу се виждаше изтъняла, почти прозрачна кожа, покрита с грозни, черни петна, между които шареха сини вени. Някога пухкава и красива, опашката ѝ сега бе сива и гола като на плъх. Цицките ѝ се тресяха под издутия корем, докато дишаше учестено. Като бясна, помисли си той.
В следващия момент Кайл осъзна, че е глуха. Джипът бе спрял с писъка на блокиралите гуми, но тя не бе помръднала. Продължаваше да гледа напред в далечината, сякаш там ставаше нещо много важно, което не искаше да пропусне. След това лисицата обърна глава към него и той видя, че е и сляпа.
Очите ѝ се бяха стекли по муцуната в гъсто, лепкаво желе.
Горещи частици прах, заредени с хилядогодишна радиоактивна злоба, бяха попаднали в очните ѝ ябълки. Муцуната приличаше на зловещо ухилен череп, между зъбите на който висеше езикът, а от него се стичаше кървава слюнка и капеше по пътя.
Още: Откъс от "Учителят", Фрида Макфадън
Кайл я гледаше с разширени от ужас очи. Без да усети, дишането му се забърза и влезе в такт с нейното.
Моментен проблясък в умиращите ѝ сетива я упъти към миризмата на бензинови пари и гореща гума. Лисицата тръгна към него. Главата ѝ се клатеше налудничаво, като на онези кучета-играчки, които шофьорите на камиони поставят на таблата си и те се тресат, щом ги чукнеш с пръст.
Не беше керванът от полуизгорени каравани, нито детето до обгорелия труп на майка си или атомната гъба в далечината. Дяволската усмивка на куцукащото към него изродено, умиращо животно бе нещото, което го доведе до ръба на полудяването.
Такъв ще бъде и твоят край, войнико, казваше тя.
Още: Откъс от "Инстамозък", Андерш Хансен
Без да откъсва поглед от лисицата, Кайл блъсна лоста на задна и натисна педала. Сляпа, глуха и разлагаща се вътрешно, тя все пак успя да се затича към бягащия от нея джип. Той изръмжа и ускори, но влезе в завоя, задната броня опря в мантинелата и остана на място. Страхът измести здравия разум, Кайл въртеше волана като обезумял и скимтеше безпомощно, докато гледаше как клетото създание се приближава към него.
Внезапно тънката ципа, която представляваше кожата върху издутия ѝ като мях корем, се скъса. Съдържанието му се изсипа върху асфалта с плясък. Дори от такова разстояние успя да различи почти оформените лисичи ембриони сред червата. Кисела миризма го блъсна в носа.
Лисицата спря, извърна глава и подуши димящата купчина.
После впи зъби в нея.
Още: Откъс от "На два гласа", Иван Станков
Кайл пое дълбоко въздух, треперещата му ръка търсеше оръжието. Напипа го и го насочи към животното.
Крясъците му се сляха с изстрелите.
Откъс от "Същите очи", Горян Петревски
