Стефан Стамболов е ярка фигура в националноосвободителното движение през Възраждането и в новата политическа история на България, на прехода от една епоха в друга и във времето на утвърждаването на капитализма в страната.
Преминал сложен и противоречив път – от националреволюционер през буржоазен демократ до едноличен диктатор, - продължил повече от две десетилетия (1873-1895), той е и възхваляван, и отричан. Диапазонът на чувствата към личността и делото му е много широк: от пълното признание и преклонението на неговите почитатели до дълбоката омраза и проклятията на неговите жертви.
Съществува и едно трето отношение, чиято правота се доказва когато животът и делото на Стамболов станат обект на цялостно научно изследване. Това трето отношение и подсказано отдавна от писателя Антон Страшимиров: „Все пак той е една наша неизмеримост”.
Стефан Стамболов по безспорен начин демонстрира лидерски качества в революционната и държавническата си дейност. Подобно на Раковски, Левски и Ботев, той „влиза в историята, като я създава”, но, оставайки жив и отивайки по-напред във времето, дава нов живот на българската творческа енергия, която се възпламенява през неговото управление и избухва през ХХ в.
Историята се твори от хора, но малцина от държавниците ни са оставили след себе си толкова трайни следи. От Освобождението до днес България е управлявана от десетки правителства и стотици министри.
Сред тях един е Стамболов.
