"Кучки вероломни" съдържа дяволска дузина разкази на Роберто Боланьо (1953–2003), един от най-впечатляващите писатели от началото на новото хилядолетие: “скитникът чилиец, превърнал се в мексикански поет бохем, който прекосява океана, за да стане в Каталония един от най-оригиналните следвоенни европейски прозаици” (по The Independent). За Хитлер като коридорно привидение и футболисти, вкарващи голове със заклинания; за ултраси, отвлечени от момичета на мотоциклет, и цвета на пръстта в Африка; за ядене на игуани и среднощни срещи между самотници; за индийски бардаци и душеспасителни бягства; за Призрак с Патрик Суейзи и Андрей Рубльов на Тарковски; за Пабло Неруда, Никанор Пара, Алехандро Ходоровски и много други артисти, поети, емигранти и духове. След Телефонни обаждания, това е вторият сборник на Боланьо в поредицата Кратки разкази завинаги.
Роберто Боланьо (1953–2003) е чилийският поет, написал няколко фундаментални за съвременната проза романа: Диви детективи е голямата творба, за която получава признание приживе, а 2666 е неговият посмъртно издаден шедьовър. Сред останалите му книги са Нацистката литература в Америка, Амулет, Чилийско ноктюрно, сборниците с разкази Телефонни обаждания и Кучки вероломни, компилациите от разкази и есета Непоносимият гаучо и Тайната на злото, антологията от публицистични текстове В скоби. Времето на Боланьовото писане са 90-те години на ХХ век, мястото – три каталонски града: Жирона, Барселона, Бланес. Роберто Боланьо си отива от чернодробно заболяване на 50 години – познавалите го отхвърлят категорично бохемската легенда за злоупотреба с алкохол или наркотици: писателят всъщност е заклет пияч на чай. В едно интервю на въпроса в какво иска да се прероди, той отговаря: “В колибри – най-малката от птичките, чието тегло понякога не стига и до два грама. В масата на швейцарски писател. Във влечуго от пустинята Сонора.” Начинът, по който Наташа Уимър, американската му преводачка, синтезира неговата биография, хвърля допълнителна светлина върху съдържанието на настоящия сборник: “Роберто Боланьо се ражда в Сантяго, Чили, през 1953 г., и прекарва детството си в низ от затънтени чилийски градчета: Лос Анхелес, Валпараисо, Килпуè, Виня дел Мар, Какенес. Баща му, Леон Боланьо, е шофьор на камион и боксьор аматьор, майка му, Виктория Àвалос, преподава математика и статистика... Според нея, той сам се научава да чете когато е едва тригодишен, а първия си разказ написва на седем. През 1968 г. семейството се мести в град Мексико... В по-късен етап от живота си Боланьо твърди, че е притежавал най-малко десет различни екземпляра от Бодлеровите Цветя на злото.” В Кучки вероломни (2001) за пореден път в прозата му се появяват бащата боксьор и чилийските изгнаници, барселонските срещи и мексиканските пейзажи, любовта към френските поети и литературното алтер его на Боланьо, кръстено в чест на Артюр Рембо и познато от Телефонни обаждания, Диви детективи и Далечна звезда : Артуро Белано. “Не знам кой съм – казва веднъж писателят, – но знам какво правя и най-вече знам какво не правя и какво никога няма да направя...”
Нева Мичева (1973) има магистърски степени по италианска филология (СУ Св. Климент Охридски) и по журналистика (в. El Mundo, Мадрид). Сред авторите, които е превеждала, са Дино Будзати (Шейсет разказа, Коломбър, Чутовното нашествие на мечките в Сицилия), Мануел Пуиг (Целувката на жената-паяк), Итало Калвино (Ако пътник в зимна нощ, Американски лекции и Разполовеният виконт), Антонио Табуки (Твърди Перейра и Изгубената глава на Дамашсену Монтейру), Хуан Пабло Вилялобос (Пир в бърлогата). Сред театралните й преводи, поставяни на българска сцена, са пиесите на Жорди Галсеран (Методът Грьонхолм, Канкун, Бурунданга), Серджи Белбел (В Тоскана, След дъжда), Хуан Майорга (Облогът на Паскал, Момчето от последния чин), Иван Вирипаев (Илюзии). Грижи се за поредицата Кратки разкази завинаги на Жанет 45, за която също така превежда: Телефонни обаждания, първата книга на български език на Роберто Боланьо, Черната Овца и Събрани съчинения на Аугусто Монтеросо, Центурия на Джорджо Манганели. За превода на Центурия и Стихотворенията на Сидни Уест на аржентинския поет Хуан Хелман получава през 2014 г. националната награда Христо Г. Данов.
