В края на следващата седмица в превод на български (преводач Росица Цветанова, издание на "Персей") ще се появи най-новият роман на Софи Оксанен - „Когато изчезнаха гълъбите“.
Авторката си играе с размиването на жанровите граници, смесвайки историческия роман с криминална история, психологическия роман с любовна история, военния роман с интимната драма. Тя вплита различни епохи, за да разкаже една потресаваща човешка история. През 1941 г. в управляваната от комунистите и разкъсана от войната Естония двама мъже дезертират от Червената армия - националистът Роланд, яростно принципен борец за свобода, и неговият братовчед Едгар, човек с хлъзгави убеждения и характер. Когато идват немците, Роланд се скрива, а Едгар напуска нещастната си жена Юдит и приема нова самоличност, като лоялен привърженик на нацисткия режим. През 1963 г. Естония е отново под комунистическия контрол. Едгар сега е съветски апаратчик и отчаяно се опитва да скрие тайните от миналото си и да стои близо до силните на деня. Но съдбата му остава свързана заедно с тези на Роланд и Юдит, която държи ключа към разкриването на тайните му.
Велики дела на героизъм и измама се сблъскват в този литературен шедьовър - история за следене, страст и предателство, докато Софи Оксанен разказва за пречупването и издръжливостта на хората под железния юмрук на тиранията. Наистина, "Когато изчезнаха гълъбите" е роман във великите традиции на литературата, произведение, което остава за поколенията.
Романът е отпечатан в тираж, нечуван за първо издание на книга в цялата история на скандинавската литература.
Може би многобройните признания въпреки все още младата възраст на писателката са резултат от непоклатимото й убеждение, че една книга може да промени света.
Световната критика признава, че Софи Оксанен принадлежи към висшата лига в литературата и в редица отношения е в кръвна връзка с великите руски класици. Тя създава литература, която ще се чете и след векове. „За Софи Оксанен се говори, че тя е най-хубавото нещо, случило се на финландската литература през последните десетилетия – аз твърдя, че без колебание можем да махнем думата „финландска“ и истината ще остане непроменена.“ (в-к Хелсингборгс Дагблад, Швеция).
