На 10 септември излезе от печат нова книга на Виктор Суворов – СПЕЦНАЗ (Тайната армия на Съветския съюз).
Виктор Суворов (Владимир Богданович Резун) е роден на 20 април 1947 г. През 1974 г. завършва Военно-дипломатическата академия към Генералния щаб на съветската армия, непосредствено след което е изпратен в Женева, където в продължение на четири години работи в резидентурата на съветското ГРУ (Главно разузнавателно управление) под прикритието на дипломат, акредитиран в ООН. През 1978 г. поискваполитическоубежищевъвВеликобритания, за което е осъден задочно на смърт чрез разстрел от Военната колегия на Върховния съд на СССР. Присъдата му не е отменена и до днес.
В. Суворов живее и преподава в една от военните академии на Великобритания.
Носител е на множество висши държавни награди на различни страни, професор хонорис кауза на Варшавския университет, почетен член на Международната академия за наука, образование, индустрия и изкуства в Калифорния, която го удостоява със златен медал на името на Алберт Айнщайн "За изключителни заслуги", получил и „Специалната награда за цялостно творчество, ускорило демократичните процеси в Европа“ на Съюза на журналистите в България „Подкрепа“.
В. Суворов е автор на бестселърите „Аквариумът“, „Освободителят“, „Ледоразбивачът“, „Денят М“, „Последната република“, „Очищение“, „Разгромът“, „Самоубийство“, „Сянката на победата“, „Вземам си думите назад“, „Тя се казваше Татяна“, „Крахът“, „Майката на дявола“, „Основи на шпионажа“.
Частите със специално предназначение (Спецназ/СпН) на съветското военно разузнаване са една от най-големите военни тайни на Съветския съюз. Според замисъла на военното командване те би трябвало да играят ключова роля в бъдещата ядрена война със Запада и тъкмо за това дори самият факт на съществуването им се пази в най-строга тайна. Задачата на тези части е в навечерието на войната и в първите ѝ часове и дни да извършват разузнаване и диверсии в тила на противника, така че да осигурят успеха на настъпателните операции на Въоръжените сили на СССР и на неговите съюзници, които ще нападнат врага с цялата си мощ. От тази книга ще научите как и защо в Съветската армия са създадени частите със специално предназначение и какви задачи са изпълнявали, какви хора са подбирани в частите на СпН и как се е провеждала бойната подготовка на войниците, сержантите и офицерите от СпН, как съветското командване е планирало да използва частите и съединенията на СпН в бъдещата война със Запада.
За първи път документалното изследване със заглавие СПЕЦНАЗ излиза във Великобритания през 1987 г. Заради пазения в дълбока тайна термин и частите със специално предназначение (СпН), чието съществуване Главно разузнавателно управление отказва да признае, нито едно издателство не се осмелява да го публикува в оригинал. В бившия СССР книгата се разпространява нелегално в превод от английски. Едва днес тя вижда бял свят и в Русия на руски – но вече основно преработена и допълнена от автора.
В българското издание, което „Факел експрес“ пускаотпечатнепосредственопредируското, читателят ще намери своеобразно продължение на знаменитите книги на Виктор Суворов „Аквариумът“ (1997) и „Основи на шпионажа“ (2016). „Своеобразно“, защото ще научи някои нови, потресаващи подробности не само за методите на работа на най-могъщото военно разузнаване в света, но и за превъплъщенията на вездесъщия Спецназ в Путинова Русия.
И не само в нея.
Тук публикуваме откъс от глава 9.
* * *
И така, децата, евакуирани през втората половина на 30-те години от миналия век от Испания, порастват в Съветския съюз и раждат ново поколение испанци.
И това ново поколение е много по-интересно за КГБ и ГРУ от предишното. Докараните от Испания имат оста¬нали там роднини. Новото поколение няма тази връзка, връзката с Испания е скъсана окончателно. А връзката със Съветския съюз е пряка, кръвна. Такъв боец можеш да го пратиш където си щеш – нали мама и татко са в град Иваново, пък и жена му с дечицата им.
Резултатът: червените побеждават в Куба и се почва борбата за власт. Кремълските другари залагат на ФиделКастро, подкрепят го с оръжие и парични средства, с техника, с продоволствие и още много нещица. Освен това му пращат телохранители, по език и външност почти кубинци: ако бойните другари на Фидел решат да го гътнат, няма начин да се справят с личната му охрана – а и не могат да я подкупят или да я заплашат. Понеже личната охрана на Фидел не се подчинява дори на него, а директно на Москва. Ето ви и още един страничен резултат от появата на испански жители в Рязанско-Тулско-Ивановските райони. Приятелят ми Гена Челноков воюваше в Ангола. С него бяхме заедно пет години във Воронежкото суворовско военно училище, две години в Калининското СВУ и три в Киевското висше общовойсково командно (влязохме и двамата направо във втори курс), а после пътищата ни се разделиха – аз тръгнах на тайна война в Европа, а той отиде в Африка на истинска. И значи, воюва рамо до рамо с бойни другари кубинци. Които кубинци къркат водка като невидели, разправят мръсни руски вицове и псувните им също руски.
Понеже изобщо не са кубинци, а само се правят на кубинци. Понеже всъщност са си испанци от Съветския съюз.
Повечето бойци, които се определят като кубинци, до¬като воюват за свободата на чуждите народи в Африка и Южна Америка, без съмнение наистина са кубинци. Но сред тях има и „други“ кубинци – такива, които от ада на партизанската война се връщат не при палмите и кактусите, а под милите си родни руски брезички.
От тези момци ставаха и добри нелегали, тоест хора под дълбоко прикритие. Понеже такъв мургавелко става повече за нелегал от типичния русоляв жител на Рязанска област.
* * *
Ръководството на ГРУ търси и намира (в една тоталитарна държава, където всичко е под контрол, това е лесно) хора, родени в Съветския съюз, но с чужд произход. И те всъщност с желание се вливат в редиците на бойците на тайния фронт. Понеже с име като Руеда-Маестро трудно можеш да се изкатериш по служебните стъпала на Съветските въоръжени сили. Единственото изключение са формированията, в които подобно име не е спусната бариера, ами направо пропуск към главозамайваща кариера.
В Спецназ са чести немските фамилни имена като Щолц или Шварц. Според преброяването от 1979 година в Съветския съюз живеят 1 846 000 немци.
Съветските немци се делят на две категории.
Огромното мнозинство са немци, дошли в Русия преди 200 години.
А малцинството са потомци на пленниците от Втората световна война, особено на заключителния ѝ етап. Огромните маси пленници живеят в нечовешки условия. Така че няма нищо чудно, че някои от тях извършват престъпления по отношение на събратята си пленници. Не че биха го направили в нормални условия. Но пленниците преднамерено се държат в условия, при които човешкият морал отпада.
И ето че идва време пленниците да се върнат в Германия. Повечето се връщат – но не всички. Някои ги е страх. И остават в Съветския съюз. Процентът е нищожен. Но пък на другарите от ГРУ не им трябва много. Освен това не им трябват самите пленници, а техните потомци.
И не са само испанците и немците – базата за вербуване е достатъчно голяма. Югославяните например. По-точно сърбите, хърватите, черногорците и другите жители на тази многонационална страна.
Тук историята е малко по-различна. През 1945 година Германия е разгромена. Навсякъде, където стъпва кракът на съветския боец освободител, се създават режими по наш образ и подобие. Така става и с Югославия. Всички братски страни – Полша и България, Чехословакия и Унгария, пращат в Съветския съюз свои курсанти и офицери за обучение в съветските военни училища и военни академии. Праща и Югославия.
След това настъпва разрив. Маршал Тито повежда Югославия по различен път, тоест съвсем не по онзи, по който другарят Сталин е повел народите на Съветския съюз и на всичките братски страни към светлото утре.
Разривът с Югославия е шумен и скандален. Тито би могъл да очаква от страна на другаря Сталин всичко. И се бои за живота си – при това ненапразно. Понеже другарят Сталин има богат опит в политическите убийства. Тито би могъл да очаква не само удар с алпенщок по черепа, но и военен преврат, подготвен от собствената му армия и тайна полиция.
Затова всички минали обучение в Съветския съюз попадат под подозрение, че и под следствие. При това положение много югославянски курсанти и офицери, които в момента са в Съветския съюз, отказват да се върнат в родината си. Всички те по заповед на другаря Сталин стават кадри на Въоръжените сили на Съветския съюз.
Един пример: в Киевското висше общовойсково командно училище топография ми преподаваше майор Голосевич. Мислех си, че е белорусин. Оказа се, че е югославянин. Не знам точно какъв – сърбин ли, хърватин ли, или някакъв друг. Беше добър преподавател – обясняваше нещата просто, ясно и разбираемо.
А част от тези югославянски курсанти и офицери отиват директно в ГРУ и Спецназ.
* * *
Понякога сред офицерите от Спецназ се срещат съветски италианци със същия произход като испанците и немците.
В Спецназ имаше турци, кюрди, гърци, корейци, монголци, фини и хора от други националности. Тези войници и офицери бяха граждани на СССР, но произходът им беше явно чужд. Неизвестно защо ги наричаха „ония“.
Не знам кога е почнало това, но така си беше. И тези хора приемаха това определение, без да се сърдят. (Или поне не го показваха.)
Според мен тази дума се използваше без никакъв намек за расизъм, просто в духа на дружбата между народите и с грубия войнишки хумор, за да определиш другарите си, които, от една страна, са съветски хора, родени в Съветския съюз от съветски родители, а – от друга – рязко се различават от основния състав на бойците на Спецназ по външен вид, говор и поведение.
По мое време в Спецназ нямаше никакви чисто национални формирования от типа германски взвод или испанска рота. Но при необходимост те можеше да се сформират. Пример: за държавния преврат в Афганистан и за физическото ликвидиране на ръководството му в Кабул беше прехвърлен така нареченият „мюсюлмански батальон“ от състава на 15-а бригада на Спецназ от Средноазиатския военен окръг.
Батальонът се справи с възложената му задача.
За това ще говорим по-долу.
Превод от руски Иван Тотоманов
