"Младите не четат, нито книги, нито вестници. Всичко, което искат от изкуството е да бъде нравствено, доброжелателно и великодушно. Това е новият свят. Смята се, че това е свят на толерантността, но в действителност това е война срещу всички." Това разказва френският писател Фредерик Бегбеде за своя нов роман "Човекът, който плаче от смях" в интервю за издание Le Figaro.
"Не презирам карикатуристите, но смятам, че моето поколение трябва да направи самоанализ за склонността си да се правят на глупаци. Не разбирам защо всички мислят, че имат право да критикуват. Има един непрестанен хумор, той е като музиката в асансьора. Една насилена ирония, изразявана от невъзпитани чиновници. Истинската опасност е в това, че политическите комици не са шутове на краля, а стават крале. Този въпрос изисква спешно решение: те са избирани за президенти в Словения, в Украйна, в Бразилия, в САЩ... Опасността наближава...", коментира още писателят.
По думите му, решението е връщането към природата: "Да приключиш с всичко и да отидеш на село. Постдекадентският манифест е смесица от празнота и утопия. Често задават въпроса - какво ще направят хората, ако знаят, че ще настъпи края на света. Сега вече имаме отговор - нищо. И те не правят нищо. Продължават да ходят в офиса. Преживяваме една антиупотия. Така не може да продължава", категоричен е Бегбеде.
Според героя на новата му книга, "всички нещастия на мъжете идват от това, че Харви Уайнстийн не е успял да остане сам и да си почива в хотелската стая."
"Като баща на две момичета съм за осъждане на всички насилници, но в полицията, а не в интернет или пресата. В същото време ми се повдига от израза "токсична мъжественост". Ако бяхме казали "токсична женственост" това би предизвикало скандал. Но токсични жени има. Мисля, че трябва да поправим мачистките грешки, да измислим нови любовни кодове и да не заклеймяваме мъжествеността. Половият акт един странен, животински, понякога доминиращ жест, така е устроена природата. Ако мъжете целуват възпитано, жените се отегчават. Така че е тяхна работа да ни направляват... но в игрова форма", коментира още Бегбеде.
Той признава, че е старомоден и предпочита флирта с присъщата му игривост, недоизказаност и тайнственост: "Надявам се, че това не ме прави престъпник."
