Само две седмици след смъртта на големия български поет Евтим Евтимов от този свят си отиде и неговата съпруга Романьола Мирославова. Тя е поет, прозаик, драматург, публицист, автор на книги за деца и възрастни, носител на национални и международни награди. Тя почина на 24 юни, на 62-годишна възраст, след продължително и мъчително боледуване. Евтим Евтимов сякаш не можеше да приеме мисълта да погребе жената, която обича и която е 20 години по-млада от него. Романьола е вдъхновителката на много от любовните шедьоври на големия поет. Поклонението ще се състои в неделя от 14 ч. в църквата “Св. Седмочисленици”.
"Отиде си един прекрасен човек и творец - Романьола Мирославова, вдъхновение и спътник в живота и творчеството на Евтим Евтимов, отиде си две седмици след него. Поклон пред паметта й! Беше мъчително сбогуването с нея, когато тя ни благослови и ни предаде ръкописите на последните си две книги - роман и стихосбирка със заглавие "Смъртта на щуреца". Сбогом, Руми!", написа във Фейсбук издателят ѝ и близък семеен приятел Пламен Тотев от издателска къща "Персей".
Романьола Мирославова е родена на 24 януари 1953 г. във Враца. Автор е на повече от 20 книги, сред които стихосбирките „Въздишки от вулкан“, „Час преди залеза“ и спечелилата конкурс на Министерство на културата “Гарванов писък”, романът “Плашилото”, сборници с разкази и пиеси. За книгата си „Подарък за Дядо Коледа“ (изд. “Персей”) тя бе отличена с наградата на Съюза на българските писатели за детска литература. Носител е на награди за поезия от Италия и България. Преди 5 години тя създаде авторитетният международен поетичен конкурс “Лирични гласове”, лауреати на който станаха Маргарита Петкова, Ана Александрова, Евстати Бурнаски, Петя Стефанова и Николай Дялков.
Превеждана е на руски, македонски, украински, белоруски, английски, немски, сърбохърватски, испански и италиански. По нейни стихове са създадени и много песни.
Тази година предстои да излезе сборникът ѝ с разкази “Дъжд през септември”.
Забележителна е съвместната книга на Романьола Мирославова и Евтим Евтимов "Младо вино", любовен диалог, изпълнен с много нежност и истинска обич.
Романьола
Не името - душата ромоли,
за нея ме наричат Романьола.
Когато нежен дъжд над мен вали,
на всяка капка за любов се моля.
Не името, а чувството ръми
и затова съм с име Романьола.
Каквото искаш ти от мен вземи,
но чувството ми остави на воля.
Не името-сърцето ми звучи
със трепета на всички пеперуди.
Докоснат ли го влюбени очи
и мъртвия то може да събуди.
