Знаменитият немски философ на културата и историята Освалд Шпенглер прави прецизен синтез на политиката, науката, математиката, политикономията, скулптурата и музиката, за да отговори на въпроса иде ли „Залезът на Запада“ в едноименния си мащабен труд.
Освалд Шпенглер (1880–1936) е смятан за един от основоположниците на философията на културата. Завършва класическа гимназия в Хале, където изучава латински, гръцки, математика и природни науки. Там се запознава отблизо с творчеството на Гьоте и Ницше, което допълнително събужда интереса му към културата – в частност поезията, драмата, музиката. Посещава университети в Мюнхен, Берлин и Хале, изучавайки широк кръг от специалности. През 1903 г. не успява да защити докторската си степен с труд, посветен на Хераклит, но година по-късно се дипломира успешно. В периода 1908–1911 г. преподава математика и германска история. След смъртта на майка си се отказва от преподавателската кариера и се премества в Мюнхен, отдавайки се на писане.
Освалд Шпенглер е автор на ключови произведения като „Прусачество и социализъм“ и „Човекът и техниката“, но основополагащият му труд „Залезът на Запада“ безспорно е най-знаменитата му работа. В нея Шпенглер излага изключителния си синтез на политика, наука, математика, политикономия, изкуство… По зашеметяващ начин авторът описва различните значими култури в историята на човечеството, които в голяма степен, подчертава той, наподобяват биологичните организми: раждат се, развиват се, постепенно угасват и накрая умират. Шпенглер прилага към явленията на културата използвания от Гьоте метод „морфологията на културата“ за естествените науки. Така в „Залезът на Запада“ немският философ разграничава 8 основни културни формации – египетска, индийска, вавилонска, китайска, „аполоновска“ (гръко-римска), „магическа“ (византийско-арабска), „фаустовска“ (западноевропейска) и култура на маите. Неговият лайтмотив е, че историята се развива циклично, а не линейно, и реално е лишена от смисъл – наблюдаваме цикличната смяна на една култура с друга. Всяка култура пък си има своя душа, а развитието й е предопределено от нейните ценности и чувството й за съдбовност; при угасването си тя се превръща в цивилизация, твърди още Шпенглер.
Сега българският читател има възможността да се наслади на майсторския език и проницателната мисъл на Шпенглер в новото издание на „Залезът на Запада“, чийто първи том излиза в библиотека „Тезаурус“ на ИК „Изток-Запад“.
Самият Шпенглер коментира труда си така: „Невъзможно е да се завърши подобна задача – самият живот се завършва едва със смъртта. Но аз опитах още веднъж да повдигна и най-старите откъси до висотата на изложението, което ми е по силите днес, и тъй се сбогувам с този труд, с неговите надежди и разочарования, предимства и грешки.“
