Експлозия от емоции в объркан свят на чувства – история за голямата любов и неизбежната революция
В началото на 2016 г. издателство „Апостроф“ публикува „Възпитание на чувствата“ от световноизвестния френски писател Гюстав Флобер. Историята на младия адвокат Фредерик Моро, белязана от неугасващата страст по една обвързана дама, дълго живеe в сянката на разказа за великата Ема Бовари, но днес получава своето заслужено признание. Тринайсет години след триумфалната поява на „Мадам Бовари“ този роман изпълнява желанието на Флобер да разкаже за любовта и страстта такива, каквито често ги срещаме – пасивни.
Романът на Гюстав Флобер „Възпитание на чувствата“ заема особено място във френската и световната литература и е определян като едно от великите произведения на XIX век. Творбата неколкократно е описвана от своя автор като „моралната история на мъжете от моето поколение“ и заслужено е поставяна на първо място сред произведенията на Флобер.
Флобер е човек на силните чувства и крайните решения, неразделящ любовта от интелектуалните страсти. Всеотдаен и конфликтен, същевременно стеснителен и неуверен в себе си, той дълго пази любовното чувство като нещо свято. Едно юношеско вълнение разтърсва силно младежкия му емоционален свят – срещата с 26-годишната Елиза Шлезингер. „Имал съм една-единствена истинска страст. Тогава бях 15-годишен“, признава писателят. Смята се, че именно това определя замисъла на романа „Възпитание на чувствата“, а красивата Шлезингер става прототип на обвързаната Мари Арну.
Базирана върху младежкото увлечение на автора си към по-възрастна жена, книгата разказва за живота на Фредерик Моро, белязан завинаги от един женски поглед, който предначертава бъдещето му. „Ослепен от сиянието на очите ѝ“ Фредерик веднага се влюбва в обвързаната госпожа Арну. Решен да си осигури добро име и положение в обществото Моро прави планове, завързва нови познанства, но животът му остава в сянката на тази любов, а сърцето му неизменно го отвежда при любимата му.
В навечерието на революцията във Франция, Фредерик за пореден път не успява да завоюва сърцето на своята любима, а съдбата му прави резки обрати и поема по неочаквани пътища. Как се стича животът на младия Фредерик, белязан от нестихваща страст и невъзможна любов? Отвръща ли госпожа Арну на силните му и изпепеляващи чувства? Изводите, до които стига, поглеждайки към живота си от дистанцията на изминалото време, са силно изненадващи.
„Възпитание на чувствата“ е роман за объркващата сила на човешката емоционалност. История за голямата любов и неизбежната революция. На какво ни учи срещата с любовта и страстта, с привързаността и разочарованието, приятелството и предателството, лоялността и непочтеността, възхищението и презрението? На какво дължим развитието на живота си – на нашите собствени решения, на съдбата или е чист късмет?
Гюстав Флобер е роден през 1821 г. в Руан, в семейството на заможен лекар. Известен с перфекционизма си, той е един от водещите представители на френския реализъм. Флобер избягва неточното, абстрактно, неопределено и неподходящо изразяване и съзнателно се въздържа от клишета. В писмо до Жорж Санд казва, че прекарва времето си „опитвайки да напише мелодични изречения, избягвайки съзвучия“. Флобер вярва в принципа на намирането на „le mot juste“ (правилната / точната дума), който смята за ключов начин за постигане на качество в литературното изкуство. Работи в потискаща самота, понякога му отнема седмица да завърши страница, неудовлетворен от съчиненото.
Този педантичен стил на писане става очевиден, когато се сравни написаното от Флобер през целия му живот с написаното от съвременниците му (например Балзак или Зола). Флобер публикува много по-малко, отколкото е тогавашната норма, и никога не успява да стигне ритъма по роман на година, който негови колеги често постигат през своите активни години. Уолтър Пейтър нарича Флобер „мъченик на стила“.
Първата му цялостна творба е „Ноември“, повест, която авторът завършва през 1842 г. През септември 1849 г. Флобер завършва първата версия на романа си „Изкушението на свети Антоний“.
През 1850 г., след като се завръща от Египет, Флобер започва работа по „Мадам Бовари“. Написването на романа отнема цели пет години и той е издаден на части в Revue de Paris през 1856 г. Голямото желание на Флобер е било да покаже на своите съвременници, че работата по една книга не е в сюжета, а в начина на изпълнението му. „Мадам Бовари“ е публикуван през 1857 г., след съдебен процес срещу писателя с обвинение за „накърняване на обществения и религиозния морал“.
През 1862 излиза вторият роман на писателя – „Саламбо“, написан в стила на омировски разказ и оценяван като най-изразителното и силното от всичките му произведения.
„Възпитание на чувствата“ е последният завършен роман на автора, публикуван през 1869 г. Това е творба, презирана от повечето критици по онова време, свикнали с познатите и неизменни форми в изкуството, но тя има и многобройни и възторжени почитатели, които я поставят на първо място сред произведенията на Флобер.
