„Спасителят в ръжта“, роман на американския писател Джеръм Селинджър, е публикуван преди 70 години, на 16 юли 1951 г..
Публикуването на романа, въпреки незабавното възторжено приемане от критиката, е придружено от значителен скандал и опити за неговата цензура - за използване на нецензурен език, обилни секс сцени, богохулство, подкопаване на семейните ценности, подбуждане към бунт, пропаганда на алкохол , тютюнопушене, лъжа, разврат и други смъртни грехове, предава ББС.
През последните 70 години романът и неговият герой, тийнейджърът бунтовник Холдън Колфийлд, предшественикът на битниците и хипитата, обраснаха с обширна митология, която само засилва неудържимия интерес към книгата.
Тази митология, подобно на самия роман, е много противоречива. Освобождаването на младежкото съзнание, което се случи през 50-те и 60-те години на миналия век, и в много отношения прогнозирано и дори подтикнато от романа на Селинджър, даде само по себе си не само положителни резултати.
Когато на 9 декември 1980 г. Марк Чапман изстрелва смъртоносни куршуми по Джон Ленън, при ареста му е намерен екземпляр от „Спасителят в ръжта“ и по време на процеса той чете фрагменти от книгата, за да обясни действията си.
Емблематичният герой на „Спасителят в ръжта“, единственият роман на Селинджър, е подсилен, волно или неволно, от самия писател. Няколко години след публикуването на книгата той изпада в почти пълно уединение, публикувайки само от време на време сборници с разкази. Многобройните слухове за литературно продължение на „Ловецът в ръжта“ останаха непотвърдени.
Но това само допълнително укрепва статута на самата книга. Тя неизменно е включена в списъците на най-важните литературни произведения на ХХ век. В деня на годишнината има смисъл да си спомним, както самия роман, така и изключителната съдба на неговия автор.
„Спасителят в ръжта“ е монолог, ако не и поток на съзнание, на 16-годишен тийнейджър, изключен от престижно частно училище. Той се страхува да се върне у дома в Ню Йорк, дори не се страхува толкова, колкото не иска. Не иска да слуша безкрайните лекции на баща си и оплакванията на майка си.
Отива в Ню Йорк, където няколко дни и нощи се мотае из града, прахосва всичките си малко пари, обикаля из евтини хотели и барове, среща ненужни хора и се опитва да разбере какво да прави с живота си.
Всъщност Холдън Колфийлд не е такъв бунтар. Той не иска да преобръща света, не се интересува нито от политика, нито от идеология. Просто, както често се случва с юношите, той има засилено чувство за справедливост и същото засилено чувство за автентичност и фалш. Той мрази лъжите, лицемерието и преструвките и именно срещу тях е насочен бунтът му.
Той вижда лъжи във всичко - и в показното морализиране на учителите, и в егоистичния нарцисизъм на съучениците, и в адаптирането към измислените социални норми на родителите и дори в поведението на любимия си по-голям брат, който пропилява литературен талант за работа като сценарист в Холивуд, което според Холдън е под нивото му.
Дълбокото недоволство от самия себе си избухва във враждебно, ако не и агресивно отношение към всеки, който му попречи - таксиметрови шофьори, бивш учител, който е готов да му осигури нощувка, хора, с които случайно се срещат в бар, дори проститутка, от която той, девственик, има нужда не толкова от секс, колкото от обикновена човешка топлина.
Единственият човек, към когото Холдън изпитва искрена симпатия, е десетгодишната му сестра Фийби. Именно в среднощен разговор с Фийби у дома, където той се промъква тайно от родителите си, в отговор на постоянни въпроси от изпреварилото възрастта си като разсъждения и ум момиче за това какво всъщност иска, Холдън формулира мечтата си.
В основата на мечтата е погрешно запомнен от него стих от стихотворение на Робърт Бърнс „Ако вечерта си хванал някой в ръжта ...“(в оригинал е „Ако някой срещне някой в цъфналата ръж…“)
"Виждаш ли, аз си представях как малки деца играят вечер на огромно поле, в ръжта. Хиляди деца и наоколо - нито душа, нито един възрастен, освен мен. И аз стоя на самия ръб на скала, разбираш ли? И моята работа е да хвана деца, за да не паднат в пропастта.. Разбираш ли, те си играят и не гледат накъде тичат, а аз притичвам и ги хващам. Това е цялата ми работа. Пази момчетата пред пропастта в ръжта. "
Така се ражда заглавието на книгата, превърнала се в един от най-ярките и всеобхватни образи в световната литература на ХХ век.
