Не е възможно да се раздели пътят към членство в ЕС на Северна Македония и Албания, заяви министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев за Евронюз.
Още: Македонският премиер се срамува от пълното име на страната си
Още: Силите на НАТО в Косово провеждат учение в Прищина за справяне с масови безредици (СНИМКИ)
Брюксел разглежда двете кандидатури паралелно, но миналата седмица еврокомисарят по разширяването Оливер Вархели заяви пред Евронюз, че разделянето на Северна Македония и Албания „може да бъде вариант“, ако България продължи да се противопоставя на влизането на Северна Македония в Съюза.
"Нашата идентичност - македонски език, македонска идентичност - е нещо свято за нас, както и за всяка друга държава", каза Заев в изявление, дадено вчера след срещата си с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Брюксел. "За нашият македонски език и македонска идентичност не може да се преговаря“, каза премиерът.
БГНЕС припомня, че вчера Урсула фон дер Лайен подчерта, че РС Македония не може да започне преговори с Европейския съюз за членство, ако не разреши спора си с България.
Още: Ужасяващ инцидент в прочута млечна фабрика в Румъния: Има загинали
Още: "Българският диктат няма да мине": Християн Мицкоски е новият премиер на Северна Македония
Македонският министър-председател е на двудневна визита в Брюксел и вече проведе срещи и с комисаря по разширяването Оливер Вархели. Пред председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен той е повторил позицията, че Македония няма да приеме начало на преговорите с цената на македонската идентичност и език. Тези две условия не фигурират обаче сред исканията на София, която винаги и на всички нива е заявявала, че няма претенции към македонската идентичност и език.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Най-голямата база на НАТО в Европа ще е съвсем близо до България
Говорителят на ЕК Ерик Мамер съобщи, че Фон дер Лайен е потвърдила подкрепата си за начало на преговорите със Северна Македония, но те не могат да започнат без съгласието на България.
Заев заяви още, че Договорът от Преспа, постигнат от Гърция и Северна Македония през 2018 г. за разрешаване на спора за името и улесняване на преговорите за присъединяване към ЕС, е пример за готовността на страната му да участва в дипломацията. Но тази добра воля има граници, предупреди той.
„Нашата идентичност е уникална и няма възможност моето правителство или което и да е друго правителство да преговаря за това. Затова не е възможно нито държава, нито дори съюз, в който все още не сме член, да си играе с това. Според мен не е възможно да има разделяне или каквото и да било друго развитие от практическо естество, без нито дума за Северна Македония след всичко, което се случи“, каза Заев по отношение на историческото споразумение и реформите, които страната му е провела като част подготовката за членство в ЕС.
Още: Мистерия: Четири държави на Балканите останаха без ток
Още: Опасни жеги: В Турция термометрите показаха 52 градуса
Заев подчерта, че Северна Македония "заслужава" да направи следващата стъпка в процеса на членство: междуправителствената конференция.
Относно възможността Албания и Северна Македония да бъдат разделени по пътя към евроинтеграцията, говорителят по разширяването Ана Писонеро обясни, че Оливер Вархели иска да се проведат междуправителствени конференции и с двете държави, но с оглед на факта, че окончателното решение трябва да се вземе от държавите-членки, ЕК няма влияние върху този процес.
Македонската страна е отворена за обсъждане на какъвто и да било въпрос, за който може да се преговаря, каза още Зоран Заев.
„Но въпроси като самоличността, езика, никога не са предмет на преговори в която и да е част от процеса на разширяване на Европейския съюз с която и да е друга държава. Рискът е огромен, ако блокадата продължи. Това е риск за България, Северна Македония и целия Балкан“, предупреди той.
Министър-председателят вярва, че „отлагането на началото на преговорите за присъединяване и разочарованията, произтичащи от това, са довели до предполагаемия нон-пейпър за прекрояване на границите на балканските страни, формирани след разпадането на Югославия“.
