Лидерът на опозиционната Републиканската народна партия (РНП) Кемал Кълъчдароглу подаде жалба в Европейския съд по правата на човека заради референдума в Турция от 16 април 2017 г., който дава широки правомощия в ръцете на президента Реджеп Ердоган. Преди да започне 20-ят ден от 425-километров марш от Анкара до Истанбул, Кълъчдароглу се подписа под жалба до съда, съобщи Reuters.
Още: Македонският премиер се срамува от пълното име на страната си
Още: Силите на НАТО в Косово провеждат учение в Прищина за справяне с масови безредици (СНИМКИ)
Междувременно Ердоган обвинява протестиращите във връзки с терористични организации, рефериращи към кюрдските бойци и последователи на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, когото Анкара сочи като организатор на неуспешния опит за преврат от юли 2016 г.
По-рано през април т.г. Държавният съвет в Турция отхвърли иск на опозицията за касирането на резултатите от допитването. Опозиционната партия внесе тогава жалба заради решението на Върховната избирателна комисия, която прие за валидни бюлетините без задължителните официални печати към тях.
Още на 15 юни Кълъчдароглу инициира марш от Анкара до Истанбул след като заместникът на партията Енис Бербероглу беше осъден на 25 г. затвор за шпионаж. Той е и първият депутат от партията, който влиза зад решетките заради пуча от 2016 г.
Още: Ужасяващ инцидент в прочута млечна фабрика в Румъния: Има загинали
Още: "Българският диктат няма да мине": Християн Мицкоски е новият премиер на Северна Македония
Actualno.com припомня, че поправките в конституцията на страната след допитването са 18 на брой, но те засягат редица други членове на върховния закон.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Най-голямата база на НАТО в Европа ще е съвсем близо до България
Турския президент поиска от народа си да увеличи броя на депутатите от 550 на 600, а възрастта на кандидатите за народното събрание пада от 25 г. на 18 г. Освен това вече веднъж на пет години в един ден ще се провеждат избори и за президент, и за парламент. Президентът ще се избира за срок от пет години, а един и същи човек ще може да се кандидатира само два пъти за този пост.
Нещо повече, държавният глава остава и лидер на партията, която го е издигнала. Престава да съществува постът министър-председател, а президентът получава изпълнителна власт. Правителството също ще се назначава от държавния глава. Президентът ще може да издава декрети, а единственият законопроект, който ще има правомощията да изготвя, е този за бюджета на страната. Държавният глава ще има право да обявява извънредно положение, за времето на което неговите правомощия стават неограничени.
