На 16 април Турция ще гласува на референдум конституционни промени, които ще я променят завинаги. Критиците на турския президент Реджеп Ердоган са категорични, че той се стреми да създаде своеобразен "султанат", при който в ръцете му ще бъде съсредоточена основната власт в държавата.
АКо бъдат приети, промените ще му дадат повече власт и потенциално могат да удължат мандата му до 2029 година. Те ще премахнат предимно церемониалната роля на президентската фигура, като новият всевластен президент ще бъде подкрепен и от вицепрезиденти. Президентът ще може да посочва министрите в кабинета без да му е нужно одобрението на парламента, да изготвя държавния бюджет и да назначава над половината членове в най-висшия съд в страната. Също така президентът няма да има нужда, както в момента, да бъде надпартиен, а ще може да запазва партийната си принадлежност. Тази нова система в Турция ще позволи на Ердоган да бъде едновременно държавен глава, глава на правителството и партиен лидер.
Според експерти, на модела, предлаган от Ердоган, му липсват сигурни механизми за проверки и баланси, каквито има в страни като САЩ например. Промените прехвърлят власт, която традиционно се упражнява от парламента, в ръцете на президента.
Системата на проверките и балансите гарантира, че всяка от властите (изпълнителна, законодателна и съдебна) може да ограничава властта на останалите и да взима мерки, така че никоя да не надделява. Де факто, всяка власт "проверява" останалите и се грижи за "баланса" между тях.
В случая на САЩ системата изглежда така: Първо, законотворците предлагат и гласуват закон. След това той отива в изпълнителната власт и президентът решава дали законът е добър. Ако е, го подписва и той влиза в сила. Ако не, не го подписва и налага вето. Законодателната власт обаче има още един шанс. Ако събере достатъчно гласове, преодолява президентското вето и законът влиза в сила. Гражданите имат възможност да го оценят чрез съдебната система. Ако решат, че законът не е добър, могат да го атакуват в съда. В крайна сметка делото може да стигне до най-висшата инстанция - Върховният съд. Ако съдът намери за основателни с аргументите "против" и законотворците не са съгласни, те могат да предложат друг или изменен закон и процедурата се повтаря.
В Турция обаче, ако референдумът мине успешно, подобна система няма да бъде приложима.
"Не можем да кажем, че моделът на проверки и баланси ще бъде напълно премахнат, но е факт, че той няма да бъде толкова застъпен, колкото в една традиционна парламентарна демокрация или в президентска република от американски тип, щом президентът ще може да е и партиен лидер", заявява професорът по право Левент Корткут.
"Например в САЩ виждаме как лидерът и президентският кандидат на партията са различни хора и може да имат различни позиции. Това им позволява да се проверяват и да си опонират. Предлаганата от Ердоган система обаче не позволява това, тъй като президентът ще поеме контрола и над изпълнителната, и над законодателната власт", допълва той.
Експертите се притесняват, че по всяка вероятност партията на Ердоган (ПСР) ще има мнозинство в парламента и той на практика ще законодателства безпрепятствено. Проблем е и премахването на правото за каквато и да е форма на контрол на парламента върху изпълнителната власт.
Какво обаче всъщност предлага Ердоган? Промените, за които турците ще гласуват, предвиждат 18 поправки на конституцията:
Предложение 1, Член 9 - Съдебната власт трябва да действа безпристрастно.
Предложение 2, Член 75 - Броят на депутатските места се увеличава от 550 на 600.
Предложение 3, Член 76 - Минималната допустима възраст за кандидат на избори се намалява от 25 на 18 години. Лица, свързани с военните, нямат право да са кандидати.
Предложение 4, Член 77 - Парламентарните мандати се удължават от 4 на 5 години. Парламентарните и президентските избори ще се провеждат през 5 години, в един и същи ден.
Предложение 5, Член 87 и 89 - Премахва се правомощието на парламента да излъчва кабинет и министри. За да преодолее президентско вето, парламентът трябва да гласува същия закон с пълно мнозинство.
Предложение 6, Член 98 - След като правителството няма да се излъчва от парламента, а ще бъде избирано след избори, отпада нуждата от вот на доверие и недоверие. Парламентът има провомощия за дебат, парламентарно разследване и отправяне на писмени въпроси по отношение на кабинета и вицепрезидента. Парламентарният контрол се премахва.
Предложение 7, Член 101 - За да бъде едно лице кандидат за президент, се изисква одобрението му от една или повече партии, спечелили над 5% вот на предходните парламентарни избори и 100 000 гласа. Президентът вече няма да се налага да прекратява партийното си членство.
Предложение 8, Член 104 - Президентът става държавен глава с правомощия да назначава и отстранява министри и вицепрезидент. Президентът може да издава изпълнителни укази. Ако депутатите изготвят закон по същата тема, по каквато президентът е издал указ, указът става невалиден за сметка на закона.
Предложение 9, Член 105 - Парламентът може да започне парламентарно разследване на президента с пълно мнозинство (301). След едномесечна дискусия, парламентарното разследване може да започне при съгласие с 3/5 гласа (360). След приключване на разследването, парламентът може да повдигне обвинение на президента с 2/3 мнозинство (400).
Предложение 10, Член 106 - Президентът може да посочва един или повече вицепрезиденти. Ако постът бъде овакантен, трябва да се произведат нови избори. Парламентарни разследвания за евентуални престъпления на вицепрезидентите и министрите могат да бъда инициирани от парламента с 3/5 мнозинство. След приключване на разследването, парламентът може да повдигне обвинение на вицепрезидентите и министрите с 2/3 мнозинство.
Предложение 11, Член 116 - Президентът и 3/5 от парламента могат да вземат решение за нови избори.
Предложение 12, Член 119 - Президентът има право да обявява извънредно положение. Всеки негов указ през това време ще се нуждае от одобрението на парламента.
Предложение 13, Член 125, 142, 146 - Актовете на президента са предмет на съдебен контрол. Висшите военни съдилища се закриват, освен ако не е нужно да разследват действията на военнослужещи в състояние на война. След като военните съдилища се закриват, броят на съдиите в Конституционния съд се намалява от 17 на 15. Броят на съдиите, които назначава президентът, се редуцира от 14 на 12, а 3-ма съдии посочва парламентът.
Предложение 14, Член 159 - Променя се структурата на Висшия съвет на съдиите и прокурорите (ВССП). В момента 4-ма души от 22-членния орган се назначават от президента, а 16 - от съдебната система. Преструктурирания ВССП ще има 13 членове, като 4 от тях ще посочва президентът, а 7 - парламентът. Правосъдният министър и неговият заместник също са членове на органа.
Предложение 15, Член 161 - Президентът изготвя годишния държавен бюджет и го предава на парламента за одобрение. Депутатите не могат да правят предложения за промяна на публичните разходи. Ако бюджетът не бъде одобрен, президентът подготвя временен бюджет. Ако и той не бъде одобрен, се прилага бюджетът от изминалата година.
Предложение 16, Няколко члена - Адаптират се няколко члена от конституцията, уреждащи прехвърлянето на изпълнителната власт от кабинета към президента.
Предложение 17, Временен член 21 - Следващите президентски и парламентарни избори ще се проведат на 3 ноември 2019 г. Промените, засягащи правосъдието и премахването на военните съдилища, ще се прилагат веднага, след като законът влезе в сила.
Предложение 18, Няколко члена - Поправките (2, 4 и 7) ще влязат в сила след новите избори. Останалите поправки (с изключение на временните), ще влязат в сила, когато новият президент встъпи в длъжност. Отменят се членовете, според които президентът губи партийната си принадлежност, когато бъде избран.
Според критиците на новата система, промените имат за цел да прекратят надзорните правомощия на парламента. Затова и се премахва възможността за вот на доверие и недоверие.
Мнозина са притеснени и от орязването на надзорните функции на парламента. Конституционните поправки отменят системата за парламентарен контрол спрямо президента. Той няма да е длъжен да дава отчет или да обяснява действията си. От управляващата партия оправдават това свое решение с тезата, че щом главата на изпълнителната власт - президентът, е избран пряко от народа, той няма нужда да се отчита пред парламента.
Противниците на Ердоган считат и че той ще бъде съдебно недосегаем в бъдеща Турция. Ако парламентът поиска да му повдигне обвинение, ще може да направи това, само ако събере 400 гласа. "Практически това прави невъзможно президентът да бъде отстранен от длъжност или да бъде съден. Когато мнозинството от депутатите са от партията на Ердоган, срещу него няма да могат да бъдат предприети никакви действия", завява проф. Коркут. Той се опасява и, че с властта си да назначава висши магистрати от свое име, а чрез парламентарното си мнозинство - и от името на парламента, Ердоган ще има почти пълен контрол над съдебната система.
Привържениците на Ердоган от своя страна смятат, че силната президентска власт ще укрепи Турция пред лицето на външните и вътрешни заплахи, с които тя се бори.
Критиците му са на обратното мнение - че едноличната власт на Ердоган ще се изроди в авторитарен режим. Те отбелязват и, че решението да се провежда референдум в ситуация на извънредно положение пречи на опозиционните сили да разгърнат спокойно своята кампания.
В средата на април ще стане ясно какво искат турците - парламентарна демокрация или едноличен президентски режим. Всички предварителни данни сочат, че Ердоган няма да има проблем да постигне успех. А след изборите през 2019 г., новото лице на Турция ще се разкрие в пълния си мащаб.
