За Турция не настъпи велик ден. Демократично, под строй, при висока избирателна активност - "болният човек край Босфора" беше екзекутиран. Устоите на светската държава са погребани, а разделението в турското общество е кърваво и отчетливо. В сянката на референдума се очертава грубият силует на демократичния диктатор, който води страната си в нищото. Точно от там през 20-те години на миналия век Мустафа Кемал Ататюрк изведе корозиралата Османска империя и се бори за едно секуларно и модерно общество, в което вярата да не бъде експлоатирана от политици и да доминира само като личен избор на човека.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
„В своето съчинение „Основни мъдрости в устройството на народите“ турският автор от началото на XVIII в. Ибрахим бей Мютефрика сочи 8 причини за изоставането на Турция в сравнение с европейските страни: 1) неспазване на законите; 2) липса на справедливост и наличие на широк произвол; 3) преминаване на държавните работи в ръцете на безсъвестни хора, т.е. корупция на държавния апарат; 4) нетърпимост към идеите на знаещите и просветените хора; 5) непознаване на военната наука и тактика; 6) подкупничество и злоупотреба с държавното имущество; 7) липса на дисциплина в армията и 8) липса на систематични и верни сведения за външния свят“.
Макар и архаично изказани, тези осем отправни точки демонстрират коректната насока, в която трябва да мислим състоянието на отиващата си империя, когато балканските народи съзират и прекрасна възможност за политическото си освобождение. Не минава дълго историческо време след Санстефанския мирен договор и Берлинския конгрес до появата на една светла личност за бъдещето на младата светска държава.
Кемал Ататюрк и пътят напред
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Военният летец, писател и политик Мустафа Кемал Ататюрк има блестяща кариера на общественото поприще със своя 15-годишен мандат като президент на Турция (1923 - 1938 г.). В този период той провежда радикални реформи в политическата, съдебната, икономическата, социалната и културната сфера, превръщайки една самоунищожила се империя в национална светска държава. Ататюрк шие раните на "болния човек", като премахва статута на султанската и халифатската система, въвежда нов граждански кодекс и множество закони, които трасират пътя на модерността, приема нова турска азбука, определя единен орган за контрол над образованието, насърчава частната инициатива в селското стопанство, приема нарочен набор от мерки за създаването и развитието на промишлени производства, въвежда международната система от мерки и теглилки, нов календар и часово време, дава равни права на жените и забранява редица религиозни структури, клонящи към изопачаване на ислямската религия.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Това е само една малка част от реформените актове, които създателят на новата държава предприема, за да изведе страната си от краха на миналото. Така на 29 октомври 1923 г. тържествено е провъзгласено раждането на Република Турция, която тръгва по нов път на развитие. До днес.
Реджеп Ердоган и връщането назад
Кмет на Истанбул, бивш лидер на управляващата умерено ислямистка Партия на справедливостта и развитието, министър-председател, а понастоящем президент на страната - Реджеп Таийп Ердоган е политическа фигура, която вече играе много стратегическа и в никакъв случай не за подценяване роля в международната политика. Попаднал за кратко в затвора след военен преврат през 1997 г. заради проповядването на възгледи, разпалващи национално напрежение, Ердоган преживява тъкмо опит за свалянето му от власт (поне такава е официалната реторика на турската държава) през лятото на миналата година. Като основен организатор на пуча срещу президента и приближените му веднага е посочен ислямският проповедник Фетхуллах Гюлен, намиращ се в момента в САЩ. След хаоса в нощта на 15 юли 2016 г., Турция вече не е същата.
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
Яростта, с която Ердоган арестува предполагаеми близки до Гюлен в страната, надминава всякакви граници. Стотици военни, учители, журналисти, политици, общественици лежат по затворите, а информационното затъмнение, спуснато от Анкара, кара светът само да предполага на база откъслечни вести за съдбата на задържаните. Паралелно с тези събития Турция преживя сътресение в отношенията с Русия, комуникацията с Европа е на кота нула през последните седмици, а вечните проблеми с кюрдите и конфликта с "Ислямска държава" допълнително изнервят обстановката на юг от границата ни. Увереността на Ердоган, че държи Европа в ръцете си посредством споразумението за реадмисия на мигрантите се трансформира в ненавист и крайна реторика срещу европейските лидери, дали иначе ясен знак, че няма да приемат голяма част от исканията на турския президент, които той заложи чрез референдума.
Часове след всенародното допитване, преминало при много висока избирателна активност, поляризацията в турското общество е най-видимият резултат от него. Промените в конституцията на страната са получили както висока подкрепа в самата Турция, така и сред турските граждани в Германия и Австрия. Интересно е как избирателите в България обаче са гласували убедително срещу увеличаването на президентските правомощия при все множеството коментари за много ярка и отчетлива намеса на Анкара във вътрешната политика на страната ни. Опозиционни партии в Турция вече заявиха, че ще оспорват резултатите от референдума, а в духа на традициите към информационното затъмнение, чуждестранни медии не бяха допуснати да снимат в секциите за гласуване.
Какво иска Ердоган от народа си?
Историческият референдум в Турция ще бъде запомнен с това, че нанася тежък плесник на демокрацията и плюе в усилията на Кемал Ататюрк за модерна държава. Забележете, че поправките в конституцията са 18 на брой, но те засягат редица други членове на върховния закон. Така те реално стават вероятно над 50, което демонстрира реформа с един замах, напълно вписваща се в оксиморонното съчетание за преход към демократическа диктатура.
Турския президент поиска от народа си да увеличи броя на депутатите от 550 на 600, а възрастта на кандидатите за народното събрание пада от 25 г. на 18 г. Освен това вече веднъж на пет години в един ден ще се провеждат избори и за президент, и за парламент. Президентът ще се избира за срок от пет години, а един и същи човек ще може да се кандидатира само два пъти за този пост. Нещо повече, държавният глава остава и лидер на партията, която го е издигнала.
Престава да съществува постът министър-председател, а президентът получава изпълнителна власт. Правителството също ще се назначава от държавния глава. Президентът ще може да издава декрети, а единственият законопроект, който ще има правомощията да изготвя, е този за бюджета на страната. Държавният глава ще има право да обявява извънредно положение, за времето на което неговите правомощия стават неограничени.
Това са част от реформите, които предстоят след референдума в Турция. Някои от тях засягат съдебната власт и редица други обществени структури, които ще минат под прекия контрол на президентската институция. И така Турция започва бавно, но сигурно да върви към онова нищо, от което е тръгнал Кемал Ататюрк.
"Болният човек" умира
С тази фраза Великите сили в миналото са определяли състоянието, в което се е намирала Османската империя, сред поредицата неуспешни реформи, които в крайна сметка са изпратили политическото й тяло в гроба. В последните седмици Ердоган се заигра тъкмо с нея, за да назове Европа и нейното настояще.
След референдума светската и модерна Турция обаче е тъкмо този "болен човек", който тръгва по пътя на своя крах и сигурна смърт. Директната концентрация на правомощия в ръцете на един политически лидер прави недвусмислени препратки към едно време, което трае само в културната памет на балканските народи. А Ердоган става все по-непредсказуем и все по-силен, хранейки народа си с нанавист и вътрешно противопоставяне. Един само на думи демократичен референдум бетонира управление, което в следващите години ще показва на света възможно най-уродливите лица на демократично установената и също толкова модерна диктатура. Дали някой в бъдеще ще си спомня за делото на Мустафа Кемал Ататюрк, или то ще бъде заличено от делото на Реджеп Таийп Ердоган - предстои да разберем. Едно е сигурно - турското общество е разделено, а в тази игра България няма никакъв интерес от дестабилизиран съсед.
Автор: Румен Скрински
