Международният съд днес постанови, че нито сърбите, нито хърватите са извършили геноцид по време на войната в Хърватия в периода 1991-1995 година. Съдът призова още двете страни да си сътрудничат за мира и стабилността на Балканите.
Докато реакцията на Белград бе призив за „траен мир“ между Хърватия и Сърбия, Загреб сподели преди всичко недоволството си от решението, което все пак прие. „Геноцидът предполага намерение за унищожаване на дадена група“, подчерта председателят на Съда Петер Томка по време на открито заседание в Хага. Той заяви, че въпреки че двете страни в конфликта са извършвали престъпления, намерението за „унищожаване“ на другата етническа група не е доказано. Според него фактите показват по-скоро намерение за „принудително изселване“. Томка се спря на някои от най-мрачните моменти от войната в Хърватия, като например обсадата на Вуковар, при която сръбските сили са убили 1600 души, 1100 от които са били мирни граждани.
Обявяването на независимостта на Хърватия през 1991 година бе последвано от война между хърватските сили и желаещите отделяне сърби, които бяха подкрепени от Белград и които искаха да бъдат част от етически чиста сръбска държава, в която да живеят всички сърби от бивша Югославия.
Сърбохърватският конфликт, който беше един от многобройните конфликти, предизвикани от разпадането на Югославия, взе около 20 хиляди жертви. Хърватските и сръбските жалби бяха внесени в Международния съд през 1999 и 2010 година.
Траен мир
В Загреб хърватският премиер Зоран Миланович заяви, че Хърватия е „недоволна от решението на Съда, но ще го приеме по цивилизован начин“. Министърът на правосъдието Орсат Миленич от своя страна посочи: „нашите отношения със Сърбия няма да се променят, не мисля, че решението представлява решаващ момент“.
Президентът на Сърбия Томислав Николич от своя страна призова за траен мир на фона на затоплените напоследък отношения между двете страни. „Надявам се, че в бъдеще Сърбия и Хърватия ще имат силата да уредят заедно всички въпроси, които пречат на възможността за установяването на траен мир и просперитет в региона“, заяви той пред пресата. Сръбският министър на правосъдието Никола Селкович каза, че двете страни „трябва да живеят заедно“. „Утре вероятно ще бъдем заедно в ЕС“, посочи той.
Съдиите призоваха двете страни да проведат диалог и да приемат отговорностите си, най-вече по отношение на жертвите на войната. „Съдът ангажира двете страни да продължат сътрудничеството си, за да предложат на жертвите подходящите обезщетения и по този начин да заздравят мира и стабилността в региона“, посочи Томка.
Най-тежкото престъпление
През 1999 година Хърватия сезира Международния съд с искането да бъде признато, че Сърбия е извършила геноцид „чрез изселване, убийства, мъчения и нелегално задържане на голям брой хървати“. Сърбия отговори през 2010 година с жалба, в която обвини Загреб в геноцид заради хърватската военна операция, с която бе сложен край на войната през 1995 година. За да отхвърлят взаимните обвинения, съдиите се позоваха на разследванията, предимно срещу сърби, от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия. Те подчертаха, че въпреки че са започнати процедури за престъпления срещу човечеството и за военни престъпления, никой човек, дори и бившият президент на Съюзна република Югославия Слободан Милошевич, не е разследван за геноцид на хърватска територия.
От създаването си през 1945 година Международният съд, който заседава по междудържавни спорове, е признал един-единствен геноцид – този в Сребреница, където през юли 1995 година близо 8000 мъже и момчета от мюсюлманската общност са били убити от сръбските сили. Геноцидът е определен като най-тежкото престъпление в международното наказателно право.
AFP
