Не очаквам да приемем преговорна рамка без конкретна дата за провеждане на междуправителствена конференция. Преговорната рамка е документ на Съвета на ЕС, но този документ трябва да бъде приет от нас. Нашите позиции са ясни, те са определени в парламента чрез консенсус - че вече няма да приемаме никакви стъпки, които ще означават несигурност за продължаване на процеса по-нататък. Очакваме да видим каква е позицията на новото българско ръководство.
Това каза днес външният министър на РСМ Буяр Османи в отговор на въпроса дали искането на България за приемане на преговорната рамка и непосочването на дата би било прецедент по отношение на страната и какви са реакциите на другите страни-членки на подобно искане от България.
"По отношение на прецедента, много прецеденти ни се случиха. Чакането 16 години със статут на кандидат беше прецедент. Вземането на решение за започване на преговори без провеждане на първата междуправителствена конференция също беше прецедент. Така че въпроса за прецедентите вече го видяхме във връзка с този процес", каза Османи, като повтори, че не очаква да се приеме преговорна рамка без конкретна дата за междуправителствена конференция.
Северна Македония, каза Османи, има безупречен доклад на ЕК по отношение на изпълнението на критериите, поддържа политическа стабилност в страната и това е важно, както каза той, "защото ако не поддържаме политическа стабилност, това ще бъде аргумент за страната да не започва преговори".
"Отговорихме на пакета 5+1, който беше изпратен от България като предпоставка за тяхната подкрепа за преговорната рамка и провеждането на първата междуправителствена конференция. Северна Македония изпрати тези отговори, аз ги предадох лично на министър Стоев по време на срещата на върха на НАТО в Рига и смятам, че с това завършихме нашето досие и не бива да сочим с пръст каквато и да е причина за незапочване на преговори", каза Османи и добави че преговорите продължават.
Ние отговорихме, продължи Османи, по всички въпроси и относно проблема с краткото и дългото име, начина, по който може да бъде решен този въпрос.
"Отговорихме на въпроса за ненамеса във вътрешните работи на съседните държави. Отговорихме на искането за механизми за предотвратяване на езика на омразата и в двете страни, за реабилитацията на жертвите на комунизма, на искането за включване на българите в Конституцията и на работата на историко-образователната комисия. Смятам, че това е достатъчно, за да приключим този въпрос, така че очакваме отговор от България относно тези възгледи и се надявам да продължим чрез среща на високо равнище в следващия период“, каза той.
Уточнявайки даденото пред българската телевизия изявление, че решение може да бъде постигнато през януари, Османи подчерта, че неговата позиция е, че ако има политическа воля, всъщност не са необходими още шест месеца да се държи в неизвестност страната, европейската перспектива и регионална динамика.
"Отговорът ми беше, че при сегашния ход на разговорите този срок е твърде дълъг за преодоляване на различията и твърде дълъг за започване на преговори за Северна Македония, защото доверието в Съюза не може да издържи още шест месеца, а регионалната динамика трудно може да се поддържа с допълнителни непредвидими шест месеца и че ако има политическа воля януари може да е следващата възможност за преодоляване на различията. Това беше интерпретирано сред обществеността, че все едно съм потвърдил януари като период, в който различията ще бъдат разрешени“, каза Османи.
Припомняме, че вчера в интервю за Нова телевизия министърът заяви, че "сега наистина няма причина да се дават дълги срокове, когато има политически кабинет".
"Има стабилно мнозинство и в Република България, и в Република Северна Македония, и можем да седнем още утре, да продължим с разговорите, и още през месец януари да има решение", каза Османи в интервюто, подчертавайки, че в момента отношенията между България и Северна Македония са на най-ниското възможно ниво, включително и в доверието.
Външният министър подчерта, че сега се очаква да се види позицията на новото политическо правителство в България.
"Досега комуникацията беше със служебното правителство. Трябва да изчакаме до първата среща, която премиерът Петков обяви през януари, за да знаем как точно да процедираме по този въпрос. Нашите позиции са ясни, те са определени в парламента чрез консенсус, но и в позицията, която правителството последователно съобщава на България. Ще видим сега каква е позицията на новото българско ръководство“, каза Османи.
По отношение на това дали вече се работи за сформиране на нови работни групи с България, Османи каза, че позицията на Петков за работните групи, фокусирани върху настоящите и бъдещите теми, вече е предвидена като инструмент в Договора за добросъседство от 2017 г.
"Договорът предвижда Междуправителствена комисия, в която участват ресорните министри, които покриват темите на тези работни групи. Така че най-добрият начин е да се проведе заседание на Междуправителствената комисия. Ще видим обаче на тази среща с министър-председателя Петков какво е мнението му за тези работни групи и дали го предвижда в рамките на съществуващия процес или като нови работни групи, които ще се формират от това, което ще кажа – аз предпочитам да се върнем към инструментите на споразумението, а това е повторното активиране на Междуправителствената комисия“, каза Османи след среща с унгарския си колега Петер Сиярто.
