По-голямата част от паричната сума, дадена на гръцкото правителство не отиде при гръцките данъкоплатци, а към банките. Това заявява в анализ за кризата в гръцката икономика икономистът Исидорос Кардеринис.
По думите му, парите от кредиторите са отишли изплащане на заеми, или за рекапитализиране на гръцките банки - повечето от разходите, за които данъкоплатците понасят последствия.
Гърция не може да устои да се продължи със строгите икономии, тъй като вече е достигнала най-далечните граници, след като стандартът на живот се срива. С него пада и достойнството на гръцкия народ, и това ще трябва да се разбере от кредиторите, коментира експертът.
Според Кардеринис програмата за фискална консолидация в страна, която е в рецесия от преди 2010 г., напълно провалената програма и не би било въобще разумно, икономически и социално, да се продължи прилагането и. Тези особено ограничителни мерки във фискалната политика на строги икономии е изключително смъртоносна спирала, дълг-рецесия-строги икономии, като изключва всяка перспектива за развитие, коментира Кардеринис.
Политиката на екстремно строгата икономика, прилагана в страната по искане на международните кредитори през годините е допълнително утежнена от икономическата и социална реалност. В резултат на това, БВП днес се е свил до 186.54 милиарда евро. Държавният дълг достигна 176% като процент от БВП. Процентът на гърците, които живеят под границата на бедността е 34.6% или 3,795100 души, се казва в анализа.
Социалните и политическите последици от корупцията също са изключително сериозни. Корупцията предизвиква в гражданите негодувание и разочарование и едно силно чувство на срив на ценности.Тя обединява убеждението, че нищо не работи правилно и че спазващите закона граждани не се чувстват оправдани. Институциите са подкопани, разклатени и в крайна сметка наклеветени от същата демокрация в очите на гражданите, заявява анализаторът.
Какви мерки за оздравяване на гръцката икономика предлага икономистът може да прочетете в Expert.bg.
