Бранко Цървенковски: Договорът с България отвори Кутията на Пандора

Веднага след придобиването на независимост в Македония беше постигнат широк социален консенсус, че нашето бъдеще е в НАТО и ЕС. За съжаление, въпреки условията, изпълнени преди 13 години, поради спора с Гърция нито станахме член на НАТО, нито започнахме преговори с ЕС. Това заяви бившият президент на РС Македония Бранко Цървенковски на научна среща в Академията на науките.

Още: Македонският премиер се срамува от пълното име на страната си

Още: Силите на НАТО в Косово провеждат учение в Прищина за справяне с масови безредици (СНИМКИ)

„Дори ни беше гарантирано, че Преспанският договор е ключът, който ще отвори и двете врати. За съжаление се оказа, че не е така. Станахме член на НАТО, но поради позициите на България не можем да започнем преговори с ЕС. Във всеки случай не бих приравнил Преспанския договор с Гърция и Договора за приятелство и сътрудничество с България поне по една причина.

Преспанският договор с Гърция, който не смятам за добър, още по-малко за идеален, но за избор на по-малкото зло, все пак затвори един труден отворен въпрос. Договорът с България не само не затвори нито един въпрос, а напротив, отвори Кутията на Пандора и създаде основата за цяла поредица от искания на България, които до такава степен проникват в нашата национална идентичност и история, че компромисът просто не е възможен“, каза Цървенковски.

Той се запита и дали възможностите за европейската интеграция на РС Македония е единственият вариант пред страната.

Още: Ужасяващ инцидент в прочута млечна фабрика в Румъния: Има загинали

Още: "Българският диктат няма да мине": Християн Мицкоски е новият премиер на Северна Македония

„Мантра, която постоянно чуваме от настоящите политици у нас, е: „Пълното членство в ЕС е единственият ни вариант, за който няма алтернатива. Изобщо не мислим за план Б. Аз задавам въпроса, а какво, ако не заради нас, не защото не искаме или не сме готови да приложим необходимите реформи и отговаряме на необходимите критерии, но тъй като самият ЕС реши, че не трябва да има по-нататъшно разширяване, например поради това, че е недостатъчно ефективен при настоящите членки и че новите членки допълнително ще усложнят и без това твърде сложния начин на вземане на решения и създаване на общи политики? И такива съображения вече съществуват в рамките на ЕС. Какво ще правим в такъв случай, за който нямаме друга алтернатива? Ще се ликвидираме ли, ще се саморазпаднем ли като държава? Или трябва да намерим алтернатива“, попита Цървенковски.