Оръжия от Балканите отдавна се използват от бандити в Европа, както и от джихадистите, извършили атентатите в Париж през 2015 година, но Босна и Херцеговина и Сърбия демонстрират воля да спрат този поток.
На 13 ноември убийците стреляха с автоматично югославско оръжие „Застава”. Няколко месеца по-рано убийците в „Шарли ебдо” – братята Куаши, имаха гранатомет от Балканите.
Според висшия френски магистрат Робер Жели, който ръководи звено по наказателни дела и помилвания и се срещна със сръбските си колеги в Белград, в една трета от разследванията (31,5%), водени във Франция за нелегален трафик на оръжие, има сръбска връзка.
„Оръжията, прехвърляни в Западна Европа и употребата им остават основен проблем”, казва Иван Звержановски, който ръководи програма на ООН за борба с този трафик.
На сайта klix.ba босненският министър по сигурността Драган Мектич неотдавна призна, че „в Босна има неконтролирани оръжия, които трафикантите купуват”.
„Терористичните актове в Западна Европа се увеличават и трябва да се справим с този проблем с решителност и яснота”, каза сръбският прокурор, специализиран по дела, свързани с организираната престъпност, Младен Ненадич през октомври, на подписването на споразумение с френските съдебни власти за създаване на съвместни разследващи екипи.
През ноември 2015 година по време на делото срещу сръбския генерал Ратко Младич в международния Трибунал за военни престъпления в бивша Югославия свидетел обясни произхода на тези оръжия.
Те са били разпръснати в цялата страна като част от титовата доктрина за „териториална отбрана”. Не трябваше да допуснем някой да ни изненада”. „Повечето хора бяха въоръжени”, „понякога оръжията бяха оставяни в складове, понякога притежателите им ги носеха у дома си”.
По време на делото срещу Слободан Милошевич през 2003 година друг свидетел разказа как оръжия на Югославската народна армия били раздавани на „жителите на сръбски села”.
В доклад на Центъра за специализирани проучвания в Женева от 2014 година се посочва, че 25-те милиона души на Балканите са притежавали между 3,6 и 6,2 милиона огнестрелни оръжия.
Само в Сърбия, по данни на властите, има 900 000 единици огнестрелно оръжие, въпреки кампаниите за предаването им в замяна на амнистия, започнати след убийството на премиера Зоран Джинджич през 2003 година. Възможност за помилване е предвидена и в Сараево.
В началото на войните през 90-те години на миналия век, само в Босна е имало 600 арсенала, понякога скрити в пещери. Това са оръжия, чиито следи се губят в хаоса на конфликтите.
Те могат да се окажат в Париж или Стокхолм, транспортирани в малки количества, понякога разглобени, в частни автомобили или автобуси, понякога дори в колети по пощата, според съдебен източник.
На автогарата в Белград е много лесно да се даде срещу заплащане чанта, която да бъде превозена, казва полицейски източник. Когато стигнат в Европа, оръжията се купуват за средно 300 евро, понякога от сръбски прекупвачи, които после ги продават на десет пъти по-висока цена.
Този ненабиващ се на очи трафик не изисква сложна организация. В Босна са разбити групи на трафиканти на оръжие и муниции, изтъква Ясмин Ахич от факултета по криминология в Сараево.
При една от най-важните операции през 2016 година –„Пощальона”, за трафик към Австрия, са иззети пет огнестрелни оръжия, но разбирането на босненските кланове Туркович или Гази, не се отрази на трафика на Земунския клан.
Сръбската полиция в момента се бори с около 25 банди, понякога съставени от шепа престъпници, които разчитат на диаспората в Западна Европа.
Коментарът е на Агенция Frence Presse, цитирана от БГНЕС
