Библиотекари и академици в Багдад работят трескаво, за да запазят това, което е останало от хилядите документи, изгубени или повредени в разгара на водената от САЩ инвазия през 2003 година.
След появата на „Ислямска държава“ и действията на екстремистите срещу историята и културата на древна Месопотамия, включително незаменимите книги и ръкописи, попаднали в ръцете на радикалите след превземането на иракския град Мосул през 2014, започва проект за опазване и дигитализация на хилядолетие история.
В тъмните и прашни офиси на библиотеката, служители използват специализирано осветление, за да заснемат най-ценните ръкописи. Мазен Ибрахим Исмаил, ръководител на отдела за микрофилми, казва пред репортери на AP, посетили специално библиотеката, че тестват системата с документи от Министерство на вътрешните работи при последния монарх на Ирак, Фейсал II, управлявал от 1939 до 1958 година.
„След като възстановяването на някои от по-старите документи от османската епоха – 200-250 години – бъде завършен, ще започнем заснемането на тези върху микрофилми“, споделя Исмаил. Той заявява, че цифровите архиви, които няма да бъдат предоставени незабавно на обществеността, ще гарантират тяхното съдържание да оцелеят всяка бъдеща заплаха.
Процесът по възстановяване е нещо като микрохирургия, а типът увреждане на всеки документ е история – пъзел – сам по себе си. Някои ръкописи са разкъсани от прекомерна употреба и стареене; други са изгорени или оцветени при атаки или целенасочено увреждане. Има и някои, които са напълно фосилизирани с течение на времето от комбинацията между влага и високи температури.
„Това са най-трудните книги за възстановяване“, заявява Фатма Худайр, старши служител в отдел „Реставрация“. „Ние прилагаме пара със специализиран инструмент, за да се опитаме да отпуснем краищата на страниците. Понякога сме в състояние в спасим тези книги и след това прилагаме други методи за възстановяване, но при други щетите са необратими.“
Техниците стерилизират ръкописи и документи за 48 часа, като ги измиват от прах и други примеси, натрупани с течение на времето. След това започват обработка страница по страница, с помощта на японски тъкани, специализирана хартия за консервация и реставрация, а краищата на страниците се подсилват, за да не се късат.
Багдадската национална библиотека, създадена от британците през 1920 година с дарения, е закалена в катаклизми и насилие и преди. В началото на 2003 година, при водената от САЩ окупация, когато хаосът завладява столицата, подпалвачи атакуват библиотеката, унищожават 25% от книгите и около 60% от архивите, включително безценни османски регистри. Архивите от 1977 до 2003 са изгорени напълно. По-ранните архиви от 1920 до 1977, включително и специални документи на иракското вътрешно министерство, са съхранявани в специални торбички и оцеляват след пожара.
По време на инвазията в Ирак, „имахме алтернативно място за най-важните книги и документи в Министерството на туризма“, казва Джамал Абдел Маджид Абдулкарим, директор на багдадските библиотеки и архиви. „Тогава книги и важни документи бяха изложени на въздействието на вода, защото американските танкове унищожиха водопроводите и водата изтичаше върху тези материали.“
Около 400 000 страници документи – някои датиращи от османския период – и 4000 редки книги, са били повредени, когато се разбиват тръбите. Тези документи включват и скъпоценни архиви на иврит, повечето преместени по-късно във Вашингтон.
Екип от експерти на Конгресната библиотека на САЩ посети Багдад, за да помогне за оценката на щетите и препоръча изграждането на нова национална библиотека. Повече от десетилетие по-късно, 45 000 квадратни метра са планирани за строеж през следващата година от британската AMBS Architects.
Дотогава, Националната библиотека на Багдад се опитва да помогне на онези, които ценят културата и живеят в конфликтните зони. Библиотечните служители казват, че споделянето е от ключово значение за борбата срещу тероризма. През последните месеци библиотеката е дарила 2500 книги за библиотеки и читални в иракската провинция Дияла, след като силите за сигурност повторно превзеха държаните от екстремисти градове и селища там.
Бойците „искат историята да отразява техните собствени възгледи, вместо онова, което всъщност се е случило“, казва пред AP Абдулкарим. „Така че, когато даден район бива върнат, ние му изпращаме книги за попълване на онова, което е било откраднато или унищожени, но също така и иракчаните в тази област да имат достъп до тези материали, за да могат винаги да се чувстват горди със своята история.“
Автор: Руслан Трад
