Радикализацията: Новият страх на Запада

Западният свят е ужасен от младите мюсюлмани, отгледани напълно в духа на неговите ценности, и все пак, привлечени от радикалния ислям извън границите на родните си държави - в редиците на джихадистките групировки.

По данни на ООН чуждестранните бойци в Сирия и Ирак са около 15 000.

Основната трудност на западните служби е да разпознаят кои младежи са податливи на опасни влияния.

Според изследване на Университета Куин Мери, най-склонните към поддаване на екстремиските идеи групи са: хора, страдащи от депресия; такива, които се чувстват изолирани и вероятно изненадващо - такива, чиито семейства живеят в конкретната държава от няколко поколения и са постигнали финансов просперитет.

Религиозната принадлежност изглежда не е основен фактор на влияние. Мнозина от онези, отишли да се бият в Ирак и Сирия, нямат задълбочени познания по ислям. Те са мотивирани от кадри, които са видали онлайн, или са подмамени от обещания за приключения.

"Идеята, че една структурирана идеология мотивира тези млади хора всъщност е невярна", смята Джахан Мохамуд, обществен работник от Бирмингам.

Според запознати е от ключово значение властите да локализират навреме податливите мюсюлмани, преди те да са попаднали в мрежите на бойците, убеждаващи ги да се присъединят към джихада в Сирия и Ирак.

Сюлейман Самюел, ментор в британската правителствена програма за дерадикализация "Channel", прави точно това. Той работи с около петима младежи на възраст между 18 и 25 години, които са набелязани заради това, което правят в училище, или заради характера на своята онлайн активност, или защото са били забелязани, че променят поведението си.

Самюел дава пример с млад мъж, който е бил трогнат от страданията на мюсюлманските жени и деца и е поискал да отпътува за Сирия.

"Аргументите, които радикализаторите използват, са добре обмислени и конструирани и са насочени към хора, което вероятно нямат дълбоки познания върху исляма. В нашата програма развенчаваме тези митове и обясняваме на младежите какво всъщност казва ислямът", допълва Самюел.

Най-невралгичното бойно поле в борбата на убеждения обаче е интернет.

Британската полиция има специално звено за борба с радикални материали онлайн и по негови данни от началото на годината от интернет са били свалени над 30 000 ислямистки текста.

Канада е друга страна, която страда сериозно от страховете си по повод радикализирането на нейни граждани и желанието им да се бият за "Ислямска държава".

"Когато човек реши да замине в чужбина, за да се сражава на страната на джихадистите, това е краят на едно пътуване. Но какво е "вряло" под повърхността в продължение на година или малко повече, е по-сериозният въпрос", заявява Майкъл Зукелин, професор и експерт по тероризъм и радикализъм в Университета в Калгари.

Емблематичен пример от Канада е този на 20-годишният Мохамуд Мохамед Мохамуд, саморадикализирал се чрез интернет и в последствие убит в Сирия. Семейството на Мохамуд е от Сомалия, но той е завършил училище в Канада, а също така е и учил в университета в Йорк, който обаче не завършва.

Според семейството на младежа "някой се е свързал с него".

Според Зукелин не е задължително да има една и съща матрица, що се отнася до "жертвите".

"Не винаги има сходства. Мохамуд е бил общителен и популярен, докато много други са самотници. Той е бил образован и начетен. Други са нямали успех в училище и са го напускали. Някои нямат криминално минало, за разлика от други.

Радикализацията е много, много индивидуален процес. Може да има много различни причини за това един човек да тръгне по този път. Налице е нотка на приключение, идеята за джихад е "готина"... Или пък желание да се противопоставиш на една по-голяма социална несправедливост. Мотивите може да са религиозни или с анти-западен фокус", обяснява Зукелин.

Мохамуд, например, по думите на близките му, бил лидер в училище, забавен, с успех сред момичетата. Това, което го променило, се случило в университета. Той започнал да се интересува живо от ставащото в ислямския свят и изпитвал болка заради конфликтите, особено по отношение на този в Сирия. "Той започна да се асоциира с мюсюлманската общност, започна да говори, да обсъжда въпроса. Свърза се с хора, мислещи като него, и се промени", споделят близки на Мохамуд.

Проблемът е, че новите ислямски бойци или умират в Близкия изток, или ако се завърнат, не говорят особено за причините за промяната си.

По официални данни най-малко 130 граждани на Канада се сражават в редиците на джихадистите, но Зукелин смята, че реалната бройка е поне 250.

Истории като тази на Мохамуд притесняват редица западни правителства, които се изправят пред проблема с радикализацията на техни граждани.

Според някои официални канадски представители, желаещите да станат чуждестранни бойци търсят внимание.

"Изведнъж им се обръща внимание, стават едва ли не герои. Мислят си, че могат да се обърнат директно към Обама например", смята Мубин Шаик, консултант към канадските служби.

Специалисти споделят, че нерядко радикализацията е групов процес - на няколко души, които споделят мнения и мисли. "Събират се заедно, често в период, в който преоткриват вярата си или приемат исляма. Решават, че имамите са продажници и страхливци и с времето се радикализират един друг", завява Амарант Амарасингам от Университета в Далхауси.

"Обикновено групата има лидер - лоялен към приятелите си, със самочувствие, с харизма. Той увлича останалите. Често обаче нито той, нито другите от групата имат реална представа за това какво се случва в редиците на джихадистките групировки, на които толкова симпатизират", допълва той.