Президентът Реджеп Тайип Ердоган съобщи през уикенда за най-новите открити от Турция залежи от природен газ в Черно море. Това развитие на събитията показва, че енергийните стремежи на Турция са достигнал следващото ниво - и не става въпрос само за икономиката. С разрастването на борбата за власт в Източното Средиземноморие, Черно море може да се окаже нова гореща геополитическа точка.
През уикенда международните медии съобщиха за нападението на Армения срещу Нахчиван в района на Кавказ, източно от Черно море. Прекратяването на огъня с посредничеството на Русия между Азербайджан и Армения се оказа изключително крехко. Очевидно спирането на боевете няма да бъде лесна задача. Арсеналът от балистични ракети на Армения от съветската епоха, заедно с притока на чуждестранни бойци, включително членове на терористичната организация на ПКК, разположени в Нагорни Карабах, и „тежкото въоръжение“, което Москва заплашва да предостави на арменците, предизвикват безпокойство. Атаките срещу енергийните линии и Нахчиван също представляват отчаяни актове на провокация от страна на Ереван.
Черно море и Кавказ се появиха като фокусна точка на конкуренцията между Запада и Русия, след ангажимента на НАТО от 2008 г. да приеме Украйна и Грузия за нови членове. В отговор на разширяването на организацията на изток Москва предприе различни политики към Украйна и Грузия. Анексията на Крим през 2014 г. вероятно беше зенитът на тази агресивна политика на Москва.
Въпреки че Съединените щати и Европейският съюз се опитаха да променят поведението на Русия чрез икономически санкции под наблюдението на администрацията на Барак Обама, те претърпяха неуспех. По времето на администрацията на Тръмп руският президент Владимир Путин разшири сферата на влияние на страната си до Източното Средиземноморие, Северна Африка и Персийския залив. Само съвместните руско-египетски военноморски учения в Черно море свидетелстват за продължаващата борба за власт в различните части на света. Излишно е да казвам, че Черно море заема централно място в стратегическите оценки на Москва. Регионът е ключов за руското влияние върху Източна Европа (т.е. Румъния, България и Молдова), Украйна и Кавказ. Москва придава голямо значение на Черно море за националната си отбрана, военните способности и борбата за влияние в Източното Средиземноморие и Близкия изток.
И за западния съюз Черно море е твърде важно, за да бъде предадено под руски контрол. Както наскоро заяви американският мозъчен тръст RAND, борбата за власт между Запада и Русия ще определи бъдещето на Европа. Всъщност американските стратези, опитващи се да предефинират глобалната роля на Вашингтон, не очакват САЩ да пренебрегнат напълно Европа - дори в случай на пълно отстъпление. Президентът на САЩ Доналд Тръмп упражни натиск върху Германия заради зависимостта й от руските енергийни източници.
Ако бъде преизбран, Тръмп се очаква да се съсредоточи върху Китай и да се придържа към настоящата политика на администрацията си по отношение на Русия. В този случай Москва може да запази настоящия баланс на силите в Черно море. Последните събития в Беларус, Нагорни Карабах и Киргизстан обаче показват, че статуквото няма да бъде лесно запазено.
Ако кандидатът на демократите за президент Джо Байдън спечели надпреварата, то се очаква Вашингтон да се концентрира върху ограничаването на Русия. Опитвайки се да упълномощи трансатлантическия съюз, Байдън трябва да намали руския натиск върху Европа. С други думи, той трябва да спре разширяването на сферата на влияние на Русия.
Независимо от резултата от президентските избори в САЩ на 3 ноември, геополитическото напрежение в съседните на Турция региони ще ескалира. В зависимост от победителя, няма да има само нова глава в отношениета между Турция и САЩ. Най-вероятно Анкара и Москва ще имат нова пътна карта в светлината на конкуренцията, сътрудничеството и напреженията помежду им.
Както наскоро заяви руският външен министър Сергей Лавров, едва ли Турция и Русия ще бъдат повече от „партньори“. Двете страни се състезават в Либия, Източното Средиземноморие, Сирия, Черно море и Кавказ. Както изглежда инициативите на Турция в Либия и Нагорни Карабах разстройват Русия.
Тъй като Турция става по-силна, тя трябва да развие нов вид отношения не само с НАТО, но и с Русия. Черно море може да е геополитическото пространство, където това ще бъде поставено на изпитание.
* Анализ на Бухранетин Дуран, публикуван в. „Daily Sabah”, превод: БГНЕС.