Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Петролът от Китай и Русия продължава да храни ядрените амбиции на Ким Чен Ун

15 септември 2017, 12:35 часа • 3599 прочитания

Петролът е "еликсирът", който поддържа живота на севернокорейската ядрена програма. Това заяви американската посланичка в ООН Ники Хейли, след като Съветът за сигурност в Ню Йорк затегна санкциите срещу КНДР. Ако зависеше само от Вашингтон, той отдавна щеше да е затворил кранчето за Пхенян, но всички опити дотук са се проваляли заради острата съпротива на Китай и Русия. Москва смята за своя заслуга това, че приетите санкции бяха смекчени.

С други думи - петролно ембарго няма да има. Вместо това резолюцията на ООН предвижда намаляване на доставките на петрол и петролни продукти - като бензин и дизелово гориво - от 1 октомври. От началото на 2018 година Северна Корея ще има правото да внася от чужбина два милиона барела петрол годишно. Според различни оценки, това ще представлява намаление между 10 и 50 процента спрямо сегашния внос. Най-големият доставчик на петрол за Северна Корея е Китай, но Русия постоянно увеличава своя дял.

Малко преди гласуването на резолюцията на ООН, Япония и Южна Корея бяха помолили Русия да спре доставките на петрол за Северна Корея. Но руският президент Владимир Путин се опита да омаловажи нещата. Според Путин, ставало дума само за "40 хил. тона петрол и петролни продукти на тримесечие". А това било нищо в сравнение със стотиците милиони тонове, които Русия изнася на световния пазар. Освен това големите руски енергийни компании изобщо не участвали в тази търговия, увери Путин.

Руски медии обаче информират, като се позовават на данъчните власти в страната, че и руските доставки на бензин и дизел почти се били удвоили през първото полугодие на 2017 година. При това реално изнесените количества навярно са по-големи от обявените от статистиката.

Бивш севернокорейски държавен служител, избягал в САЩ, твърди, че Северна Корея внася от Русия между 200 хиляди и 300 хиляди тона гориво годишно. Това потвърждава и Артьом Лукин от университета във Владивосток: "Това означава, че по днешни цени изнасяните количества се равняват на около 300 милиона щатски долара годишно", казва експертът за DW. Ако тези цифри са верни, ще излезе, че Москва изнася три пъти повече, отколкото признава. А причината е, че тази търговия се развива изцяло в сивия сектор - най-вече чрез посредничеството на Китай.

Голяма част от руските доставки се извършват чрез посреднически фирми, а тази търговия изобщо не фигурира в митническата статистика, продължава Лукин. "Дадена пратка бензин бива регистрирана например като експорт за Китай или Сингапур, но после се появява в Северна Корея", казва експертът. Причината за това са санкциите срещу Пхенян, които правят банковите преводи "практически невъзможни". Затова руските търговци имат нужда от "китайски посредници" с добри контакти.

И според The Washington Post руските петролни продукти стигат до Северна Корея по обиколни пътища. Изданието се позовава на увеличения от пролетта на 2017 година брой на танкерите, които пътуват между Владивосток и Северна Корея - очевидно в нарушение на американските санкции срещу Пхенян. Именно заради търговията със Северна Корея през юни 2017 година Вашингтон наложи ограничения на "Независимата петролна и газова фирма" (IPC) - частна компания на бившия шеф на "Роснефт" Едуард Худайнатов. В черния списък на САЩ попадна също и дъщерната компания на IPC "Приморнефтепродукт", която търгува с петролни продукти на рафинерията в Хабаровск и притежава големи складови помещения на пристанището във Владивосток. Пред агенция ТАСС Худайнатов определи санкциите като политически мотивирани. Москва отхвърля американските ограничения и се аргументира с това, че засега няма приети от ООН санкции за доставки на петрол за Северна Корея. В този смисъл Русия не нарушава международното право, казва и Артьом Лукин.

От около три години Москва води политика на сближаване с Пхенян - в рамките на програмата си "Обръщане към Изтока". Проектът беше ускорен след конфликта със Запада, породен от руската анексия на Крим. През 2014 година Русия опрости дългове на стойност 10 милиарда щатски долара на Северна Корея, останали още от съветско време. В същата година двете страни преминаха към руската рубла като платежно средство помежду си. През 2015 година Руската търговска камара основа Икономически съвет за връзките си със Северна Корея, а тогавашният руски министър за развитието на Далечния изток обяви целта на Москва: обемът на търговията със Северна Корея да се увеличи десетократно до 2020 година - на 1 милиард щатски долара. Дотук нищо от това не е изпълнено. Обратното дори - обемът на двустранната търговия е спаднал от 113 милиона долара през 2013 година на 77 милиона долара през миналата година. През 2017 г. обаче митническият сбор се е увеличил - най-вече благодарение на износа на петрол.

Новите санкции на ООН могат малко да намалят руските петролни доставки за Северна Корея, но те няма да премахнат възможностите за незаконна търговия, казва Артьом Лукин. Проблемът за руските търговци на петрол може да дойде от друго място - от празната държавна хазна на Северна Корея, твърди той. Новите санкции на ООН са тежък удар за Пхенян, защото ограничават силно възможностите за износ.

Автор: Роман Гончаренко, Deutsche Welle

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес