Основата на благосъстоянието на Афганистан са наркотиците. Американците не можаха да направят нищо по въпроса през двете десетилетия на окупация.
Те обвиниха талибаните, бомбардираха лаборатории за хероин, похарчиха почти 10 милиарда долара, но производството и износът на суров опиум и хероин само се увеличиха. Защо не успяха и какво ще се случи сега, когато талибаните отново са на власт е въпросът, на който търси отговор Алексей Калмиков от Би Би Си.
Афганистан осигурява над 80% от световните доставки на хероин и опиати и тези доставки непрекъснато нарастват, като се коригират в години със слаб добив. Срещу бедността, епидемията, безработицата и насилието афганистанците имат рецепта - засявайте повече мак. По данни на ООН, площта на посевите се е увеличила с цели 37% през миналата година.
Афганистан успя да победи търговията с наркотици само веднъж в съвременната история. И то точно при талибаните.
Когато за пръв път талибаните дойдоха на власт в края на века, те забраниха засаждането на мак. Те се надяваха да изчистят репутацията си на наркотерористи и да постигнат международно признание. Три поредни години налагаха забрани и три години никой не им обръщаше внимание.
През 2000 г. талибаните се заеха сериозно с работа: изпратиха булдозер с журналисти на полето и демонстративно арестуваха няколко селяни. Сработи: площите с посеви пресъхнаха с 90%, а предлагането на хероин на световния пазар намаля три пъти.
Новата политика обаче се оказа изключително непопулярна и подкопа подкрепата за талибаните, тъй като вече обеднелите селяни загубиха последните си доходи. Това също не донесе успех във външнополитически план. Талибаните не дочакаха световно признание: случи се 11 септември, американците долетяха, талибаните загубиха властта.
И на следващата година всичко се нормализира, макът отново започна да расте, а в края на реколтата керваните със суровини и готови продукти заминаха за чужбина.
Историята се повтаря 20 години по-късно пред очите ни. Талибаните отново са на власт, те искат международно признание отново, а световната общност е нетърпелива да прекъсне потока от опиати от Афганистан.
Ще се промени ли нещо този път? Отговорът на този въпрос се съдържа в анализа на причините за кризата с наркотиците и опита от две десетилетия борба срещу нея.
„Всички усилия на кампанията за борба с наркотиците от 2001 г., насочени към изкореняване или поне регулиране на маковите култури, се превърнаха в очевиден провал “, казаха учени от Afghanistan Research and Evaluation Unit (AREU), ръководени от експерта по афганистанското земеделие Адам Пейн.
В документ, публикуван през февруари, шест месеца преди хаотичната евакуация на американците от Афганистан, те приписват провала на липсата на съгласувана стратегия, която да е насочена към комплексно, едновременно отстраняване на всички проблемни странични ефекти от търговията с наркотици.
Тези проблеми са: гражданска война, престъпност, липса на алтернативни източници на доходи за по-голямата част от афганистанците, както и социална и медицинска криза поради нарастващата наркомания на предимно младото население.
Всеки от тях са се опитвали да решат поотделно и с оглед на бързите резултати. И Вашингтон, и проамериканските власти в Кабул трябваше да отговорят на критиците, които сочеха разцвет на търговията с дрога и растящия обем на афганистанския хероин, въпреки смяната на властта и военната операция на САЩ и съюзниците в Афганистан.
В резултат на това цялата политика за борба с наркотиците се свежда до методи на насилие: забрана, заличаване. Американците бомбардираха лабораториите на талибаните и до август 2018 г. съобщиха, че са унищожили 200 от 400 или 500. Това не повлия на обема на производството на хероин - технологията е проста, не е трудно да се организира нова лаборатория, която да замени унищожената.
"Те се опитаха да разрешат проблемите изключително с технически средства. Унищожаване на културите, засаждане на други култури, въвеждане на забрани. Всяко от тези средства се оказа изключително безполезно при решаването на поне една от поставените задачи", пише Адам Пейн.
Числата безмилостно потвърждават оценките му.
Ако през 1992-1993 г. около 20 хиляди хектара са били засети с маково семе в Афганистан, то към 2000 г. това е било три пъти повече, 65 хиляди, според данните на Държавния департамент на САЩ. А по време на американската окупация, площите с опиумен мак се увеличават още 4 пъти до 260 хиляди хектара.
ООН изчислява, че опиатите представляват около 10% от цялата икономическа дейност в страната , а тяхното производство, износ и потребление са два пъти по-големи от целия официален износ на всичко останало от Афганистан. На върха на цените и добивите през 2017 г. най-популярният сектор в Афганистан генерира 1,4 млрд. долара чист доход за участниците в него. До 2020 г. приходите са спаднали три пъти вследствие на цените и нарастването на популярността на синтетичните опиати и метамфетамин.
Констатациите на Адам Пейн и неговите съавтори, които лично се занимават с проблема на място в продължение на много години, подсилват работата на други учени, изучаващи връзките между трафика на наркотици, конфликта и глобалната бедност.
Миналата година група изследователи, ръководена от професора от Лондонския университет Джонатан Гудхенд, публикува подобно проучване, а през август тази година, когато талибаните започнаха да превземат град след град, Гудхенд сподели разочароваща прогноза.
"При всеки сценарий - победа на талибаните, гражданска война или прекратяване на огъня - не се очакват промени в сенчестата икономика на Афганистан. Всеки обещава да разреши проблема, но корените му са твърде дълбоки", пише той.
При американците талибаните въпреки всичко контролираха значителна територия и получаваха до една трета от всички приходи от търговията с наркотици. Талибаните не публикуват годишния бюджет на своята организация, която е призната за терористична и забранена в Русия и много други страни, а оценките варират от 400 милиона до милиард и половина долара годишно. От тази условна сума талибаните са спечелили около една трета, защитавайки производството и търговията с наркотици.
През последното десетилетие наркотрафикантите не само разшириха външния пазар за афганистански опиати, но и създадоха значителен вътрешен пазар. Това, което е било проблем за определени региони и групи от населението, се превръща в национална криза.
Броят на наркоманите в Афганистан – при население от 40 милиона души - достига 2,5 милиона, няма система за лечение и рехабилитация, а бързото увеличаване на наличността на синтетични наркотици само изостря проблема. Страната има едно от най-високите нива на пристрастяване към наркотици в света, два пъти над средното за света.
За да избавят икономиката и обществото от наркоманиите, талибаните ще се нуждаят от пари, народна подкрепа, работещо здравеопазване, мир в страната и международно признание. А също и решимостта да се откажат от традиционния печеливш бизнес и достатъчно власт и сила, за да попречат на другите да искат да го правят.
Може да не е достатъчно еднократно постановление за забрана на наркотици.
