Украинският транзит на руски газ за Европа е ненадежден и в ЕС разбират, че е необходимо да се осигурят преки доставки на руски въглеводороди. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров, коментирайки въпроса с отпадналия проект за газопровода „Южен поток” през българска територия. Лавров говори в рамките на годишната си пресконференция за изминалата 2015 г.
"Русия никога не е била инициатор на прекъсване на търговско-икономическите или каквото и да било друго сътрудничество с България. Но ние не можехме да чакаме промяна в настроението на Брюксел за „Южен поток” и започнахме да търсим алтернативи", отбеляза Лавров. „Европа се нуждае от руски газ, украинският транзит не е надежден и в това се убеждавате ежедневно", заяви руският министър. Според него необходимостта от директен достъп на руски газ до ЕС е реалност, която се споделя от всички.
"През декември 2014 г. Русия обяви, че се отказва от проекта „Южен поток”, заради неконструктивната позиция на ЕС. „Беше намерен вариант със „Северен поток 2", въпреки че той можеше да е „Южен поток”, ако ЕК не играеше геополитически игри и вместо това не вършеше работата си честно, за да гарантира енергийната сигурност на ЕС”, допълни още Лавров.
Той заяви, че Русия и България "са тясно свързани с историята и културата”. "Обидно е, когато някои политици в името на своите краткосрочни цели са готови да унищожат всичко и да жертват своите стремежи, което е продиктувано отвън”, каза той.
По отношение на развитието на отношенията в областта на образованието между Русия и България, Лавров каза, че е необходимо да се премине към Болонския процес. "Възнамеряваме да увеличим броя на българските студенти, които искат да учат в Русия, в това число на пазарна основа”, заяви Лавров, добавяйки, че руското образование се радва на добра репутация в света.
Болонският процес цели хармонизация на системата за висше образование в страните от Европа и създаване на единно европейско пространство за висше образование. Действа от 19 юни 1999 г. , когато била подписана Болонската декларация. Към този момент включва 47 страни, в това число и Русия.
Actualno.com припомня, че държавната руска газова компания „Газпром“ разтрогна договора по проекта „Южен поток“ в средата на миналата седмица, 20 януари, 2016 г. Съветът на директорите на „Газпром“ одобри сключването на споразумение с компанията South Stream Transport B.V. за прекратяване на действието на договора за поръчителство във връзка с ангажимента на „Газпром експорт“ за транспортиране на газ от 2 октомври 2013 г. Никой обаче не е съобщил за официално писмено уведомление от "Газпром" до България.
Проектът "Южен поток" се оценяваше на 15,5 млрд. евро и беше с капацитет от 63 млрд. куб.м. Оператор на проекта бе дъщерната компания на "Газпром" - South Stream Transport B.V.
По-рано през януари български медии съобщиха за рестарт на "Южен поток" в близките няколко седмици. Според в. "Стандарт", сигнали за това получил българският премиер Бойко Борисов. Веднага след появата на тази спекулация представител руското министерство на енергетиката коментира пред ТАСС, че статутът на проекта за газопровод "Южен поток" остава без промяна, т.е. е спрян. Ден след появата на слуха реагира и Кремъл. Преговорите за "Южен поток" са прекратени, няма основание за тяхното възобновяване, заяви Дмитрий Песков, говорител на президента Владимир Путин. "В момента такъв проект не съществува. Той беше прекратен. Следователно няма тема за преговори", заяви Песков.
По темата взе отношение и руският министър на енергетиката Александър Новак, който потвърди края на „Южен поток“. "Вие знаете, че този проект е спрян и то не по инициатива на руската страна и не се водят никакви преговори или действия по този въпрос", каза Новак пред БНР. Същевременно шефът на "Газпром" заяви, че Русия е готова да реализира проекта за газопровод "Турски поток" при условие, че европейските и турски партньори проявят интерес.
Проектът за газопровод "Южен поток" беше един от най-големите енергийни проекти в Европейския съюз. Морската му отсечка трябваше да започне край гр. Анапа, на руския Черноморски бряг, да премине през изключителната икономическа зона на Турция в Черно море и да излезе на българския бряг близо до гр. Варна. Нейната дължина е около 931 км. При излизането на "Южен поток" на българския бряг, той трябваше да се свърже със сухоземния участък на газопровода, по който да се осъществи по-нататъшния пренос на газ през територията на България за страните от Югоизточна и Централна Европа.
"Южен поток" не е руско начинание, както често се смята. Това е международен проект с участието на водещите европейски енергийни гиганти. В него "Газпром" притежаваше 50%, а италианската ЕНИ - 20%. Френската "Електрисите дьо Франс" и германската "Винтерсхал" (част от BASF) държаха по 15%.
За осъществяването на проекта за морски газопровод през Черно море бяха необходими инвестиции в размер на няколко милиарда евро. Точната цена трябваше да бъде определена след приключване на проектирането, въз основа на резултатите от проведените основни търгове за доставка на тръби, нанасяне на защитно покритие, полагане на тръби и логистика, като една от цифрите, които се споменава, е 15,5 милиарда евро.
След избухването на украинската криза през пролетта на 2014 г. международната обстановка се усложни и стана неблагоприятна за реализацията на газопровода.
