Сирийският президент съкруши революционерите, обаче устоя само с поддръжката на Иран и Русия” – пише журналистът от Le Figaro Жорж Малбрюно в публикацията си Bachar el-Assad a sauvé son pouvoir, mais règne sur un champ de ruines.
Dix ans après les révoltes arabes, l'exception syrienne ou comment les insurgés ont été dépossédés de leur révolte, face à un régime, lui-même dépossédé de sa souveraineté par ses alliés. Constats lucides de Michel Kilo et Fabrice Balanche. Dans Le Figaro.https://t.co/mlqn7YIIZJ
— Georges Malbrunot (@Malbrunot) December 16, 2020
На 82 години противникът, свикнал със сирийските затвори, води нова битка.„От месеци се крием в лицето на коронавируса“, с горчивина отбелязва Мишел Кило, бежанец във Франция. Но отвъд здравословните ограничения, все още и винаги го притеснява Сирия: страната му, от която трябваше да избяга в края на 2011 г., само няколко месеца след началото на бунта срещу Башар Асад. Скоро ще станат 10 г. изгнание за този християнски интелектуалец от Дамаск, отдавна ангажиран в посока на революция, която не успя да донесе "свобода и достойнство".
Michel Kilo, having played dozens of roles in the Syrian opposition, now he is behaving as if he was the sponsor of the revolution? He is one of the most failed persons of the Syrian opposition, who are theoretical away from the people's life.
— Omar Abu Layla (@OALD24) December 17, 2020
If you want Assad, just fly to him! https://t.co/3EhGWdhHyg
„Революционерите и режимът - всички сме загубили“, отбелязва с горчивина Мишел Кило, християнски интелектуалец от Дамаск, един от най-видните дейци на сирийското опозиционно движение. „Режимът отказа мирно решение в началото на революцията и революцията загуби единството си, подкопано от влиянието на ислямистите. Те дойдоха с оръжията си, те погълнаха революцията на свободата, за да оглавят контрареволюцията."
French is a waste of time and Michel Kilo is a joke. https://t.co/ZrYiS6CiQF
— Lina Arabi (@LinaArabii) December 17, 2020
Ние бяхме наивни, казва Мишел Кило. Трябваше да намерим решение заедно с режима, преди вътрешният сирийският конфликт да прерасне във война. Режимът никога не го искаше, а на нас ни беше трудно да говорим, защото хората вярваха в намесата на американците.
„Нито ние, нито режимът разбрахме, че опозицията, на която ние така разчитахме, ще изчезне при намесата на такива велики държави като Русия и на такива регионални сили като Турция, Израел и Иран. От тогава войната продължи, но без всякаква причина. Нито режимът, нито ние опозиционерите, можахме да решим какво искаме. За нас решаваше Турция, за режима решават Иран и Русия”, продължава Мишел Кило.
„Сега, продължава Мишел Кило, унищожавани са всички – и обикновените жители и дори привърженици на Асад.” Според Сирийската обсерватория по правата на човека”, са загинали 387 хиляди души, включително 117 хиляди мирни граждани, сред които 22 хиляди деца. Режимът загубил над 130 хиляди, Хизбула – 1700 души, въстаниците – 57 хил. души и 67 хил. от джихадистите” – се казва в статията.
В този брой не влизат 88 хил. души, убити при изтезания в държавните затвори. При подкрепата на Русия и Иран Дамаск успял сега да контролира 70% от територията на страната. Но на каква цена? Войната принуди половината население да избяга: 6,7 млн вътре в Сирия; 5,5 млн са извън страната” – пише авторът на статията Жорж Малбрюно.
„Башар Асад спаси властта си, но той управлява поле от руини, икономиката е задушена от международни санкции - коментира Малблюно. – Почти преди година, на 7 януари неговият покровител Владимир Путин за първи път пристигна да го навести в Дамаск.” „Той го извика на летището и даже не отиде до президентския дворец” – си спомня дипломат от ООН, водещ сирийско досие.
„Външните граници на Сирия на 80% се намират в ръцете на чужденци, - твърди Фабрис Баланш, географ и експерт по Сирия. – На север границата я държат турците; на изток са кюрдите, после – руснаците; границите с Ирак, Голан и на юг с Ливан ги държат шиитски опълченци и „Хизбула”. Режимът в Дамаск контролира само няколко контролно-пропускателни пункта в Кесабе в Северен Ливан и няколко пункта покрай Йордания.” Границите обаче са един от главните символи за суверенитета на страната.
„Руснаците се отказаха да търсят замяна на Асад – счита Фабрис Баланш. – Разбира се, Асад не им облекчава решаването на задачата, но руската намеса в Сирия даде на Москва преимущества: наличие на плацдарм в Средиземно море, радари в Палмира, изпитания на военна техника за продажби по цял свят и роля на посредник между Израел и Иран. Руснаците са реалисти: те знаят, че с Асад Сирия не подлежи на реформиране, но без Асад ще настъпи хаос”.
Що се отнася да Асад, предупреждава изследователят, „няколкото милиарда, пожертвани от някои страни в Персийския залив, не му позволяват да избегне нито международните санкции против неговата икономика, нито действията на Международния наказателен съд против самия него; Асад разбира, че най-добрата му защита е Иран, който не престава да го поддържа.
A day late and a dollar short... it was clear very early on what was and wasn’t happening and that’s when many turned against the “revolution,” he was a useful idiot and then they threw him away like a used tissue. Here he is in 2013 https://t.co/Px4hSWvsI4
— OAB (@Leo_Iratus) December 17, 2020
„Руснаците са наистина верни на Асад, – признава Мишел Кило, - но ако американците им кажат, хайде да седнем на една маса и да сключим сделка”, то може да възникне нова надежда да се сложи края на сирийския ад, се надява Кило.
Само че не веднъж опарилият се Мишел Кило, „нищо не чака от администрацията на Байдън”.
Biden will try to negotiate a new nuclear deal with Iran and the price will be for Iran to abandon Syria. The real target has always been Syria. Not Russia or Iran. Because Syria’s very existence is a threat to Israel.
— Syrian Girl 🎗️🇸🇾 (@Partisangirl) December 21, 2020
След 10 г. на жертвоприношения от тази война, постоянно възобновяваща се с нова сила, само едно му се струва несъмнено: „Народът няма да се върне към Асад, дори ако целият свят реши да го остави. Светът е длъжен да предостави на сирийците алтернатива” – заключава старият опозиционер.
Превод: Ганчо Каменарски
