Когато нямаш права, няма как да се опиташ да ги защитиш в съда. А българските писатели, преводачи, академични автори и журналисти не желаят дори да чуят, че имат правото да бъдат възнаградени. Тези думи на адвокат Радослав Парушев, председател на Асоциацията на пистателите в България, са знакови за положението в нашата държава и способността ни да се борим за правата си.
И писатели, и преводачи, и организацията за управление на репрографските права „Репро.бг“ застанаха зад думите на Парушев. Защото, както се оказа, за тези неотменни права, за да съществува културното многообразие в България, за да се развиваме чрез знания, за да сме по-образовани, по-знаещи, по-можещи, за да правим и произвеждаме повече и по-добре, не се плаща нищо. Нула. И това след като през 2013 година е имало „два ксерокса“, които на добра воля, въпреки липсата на закон, са отделяли общо 60 лева годишно! А зачитането на репорграфските права няма да оскъпи цената на ксерокопията - колко е 1-1,5% от цената на копирната машина, за да има такова влияние, включи се и председателят на „Репро.бг“ Дамян Яков.
Темата е изключително болна и датира още от 2011 година, когато в последния момент законодателни текстове, уреждащи материята – т.е. що е то репрографско право, биват спрени. Стопирането става факт след изрично изказване на Бойко Борисов – по това време също премиер, който в кулоарите на парламента определя искането за заплащане на труда на артистичния сектор като „лобистко“. „Каза алчни драматурзи“, иронозира доста успешно адвокат Парушев.
Какво представляват по същество репрографските права? Това са вторични авторски права, които са основата на компенсаторното възнаграждение, което всеки автор следва да получи за своя труд. Примерът какво представлява репрографско право е следният – студент взема учебник от библиотеката и го преснима. В случая авторът заслужава компенсация, защото студентът използва творението му, без да го плаща. Учебникът обаче едва ли се преснима само от един студент – през годините стотици и хиляди хора го правят. Абсурдно е да се мисли, че авторът може да търси компенсация от всеки от тези хора. Кой тогава трябва да плати - това са производителите и търговците на копирна техника – ксерокси, принтери, компютри, лаптопи, смартфони и т.н. На годишна база в повечето страни по света е договорен процент, който този бизнес изплаща на организации за репрографски права, в които членуват автори на интелектуален труд и които разпределят тези пари между тях.
Принципът на справедливо компесаторно плащане е следният – авторът получава компенсация заради това, че не може да продаде труда си в оригинал. В Белгия например годишно от репрографски права се събират 20 млн. евро, а в Румъния, в първата година, откакто съществува румънският еквивалент на „Репро.бг“, са събрани 1 млн. евро. В Белгия копирните машини носят специални стикери за лиценз, като инспектори на белгийската репрографска организация правят проверки и се изчислява на база колко копия са минали през машината каква е цената на лиценза. В България трябва да се плащат 1-1,5% годишно от стойността на внасяните и използваните в страната копирни машини. Това не се прави, защото не е урегулирано какво е репрографско право - то на практика не се зачита, категоричен беше Яков.
Сега темата е отново на дневен ред, тъй като България е длъжна да уеднакви закона си за авторските права (ЗАСП) с еврозаконотелството съгласно нова европейска директива (26/14/EC). За целта експертна група към Министерството на културата вече е разработила законопроект – Закон за колективното управление на авторското право и сродните му права. Този законопроект се обляга на член 40 от сегашния ЗАСП, уточни Дамян Яков.
Европейската директива по същество разрешава и на търговски дружества да управляват репрографските права – т.е. не само неправителствени организации, както досега. Търговският елемент обаче не означава, че едно дружество може да изкупи правото на неправителствена организация да стопаниства правата, уточни пред Actualno.com Мариана Андреева, юридически консултант на „Репро.бг“. Как обаче ще надграждаме, когато у нас репрографското право не се признава фактически от закона, добави Андреева. Това е все едно да искаш да настроиш радио на определена честота, без да имаш радио – пълен парадокс.
По времето на първия мандат на Бойко Борисов и ГЕРБ Законът за авторското право и сродните му права (ЗАСП) придоби този вид. Сега пак Борисов и ГЕРБ имат шанса да се реваншират и не бива да го пропиляват, категоричен беше адвокат Парушев. Той посочи и къде точно е големият проблем – чл. 26 от ЗАСП. Пълни подробности какви абсурди създават законовите празноти в ЗАСП вижте ТУК!
Пълна незаинтересованост
Хората нямат пари да ядат, ние тук с култура ще ги занимаваме – тази поредна крилата фраза на адвокат Парушев обрисува жалката картинка на нехайство дори в сектора, какво остава за обществото и държавата. Не само политиците, не само Бойко Борисов, но и самите автори нехаят. Писателите, преводачите, университетските автори – те не се борят за правата си, казаха в един глас и Дамян Яков, и Радослав Парушев, и Веселин Тодоров от Асоциация „Българска книга“ (АБК). И Яков, и Парушев посочиха – ние сме на 110-о място от 110 членове на IFRO – Международната организация за репрографски права. Дори Нигерия, която е известна с „Боко Харам“, зачита тези права и нигерийските писатели получават полагащото им се възнаграждение. У нас скоро може и да има "Боко Харам", репрографски права обаче няма да зачитаме, уточни Парушев. Същото е и в Буркина Фасо, добави Яков.
Сега в България има много литературни награди, те се дават доста често с парично измерение. Ако бъдат законово уредени, репрографските права ще означават, че всеки писател у нас ще получава възнаграждение сякаш всяка година взема награда, сигурен е Митко Новков, член на Сдружението на българските писатели.
Силни думи – заради невежеството
На въпрос на Actualno.com, как ще популяризират инициативата, след като на днешната пресконференция в БТА имаше точно четири медии, адвокат Парушев беше най-язвителен – ще караме с ключови думи „БОМБА“, „СЕНЗАЦИЯ“, „ГЛАВЕН ПРОКУРОР“. Сам можете да се сетите на колко медии изпратихме покана, каза той.
На днешната среща отсъстваха представители на академичните автори. Те не знаят, че имат такива права, обясни Яков. Той посочи, че „Репро.бг“ вече е имало срещи по темата с ректора на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ проф. д-р. Запрян Козлуджов и с ректора на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ проф. Пламен Легкоступ. Предстои и среща с новия ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков. Тези учени мъже не бяха наясно какво е репрографско право и че техните преподаватели, пишещи трудове, могат да получават възнаграждение чрез това право за труда си, каза Яков. Той уточни и че 30% от събраните пари по репрографското право трябва да отидат във Фонд "Култура" - за развитие на българската култура. И това не става, констатира Яков
В България музикантите реват колко пари получават от авторски права – точно от сродните права, каквото е репрографското за книгите. Писателите обаче дори не реват, че не вземат нищо, след като им се полага, заключи с горчивина Радослав Парушев.
Очаквайте втора част по темата "Репрографски права" и как в Европа се задават "Междузвездни войни", докато в България още не сме наясно откъде изгрява Слънцето.
