Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Не ни достигат специалисти за опазване на културното наследство

29 май 2015, 18:00 часа • 24788 прочитания

В риск са експертността и професионализмът при опазване на културното наследство. Необходими са специалисти, които да работят с добри идеи в областта на културното наследство. Това заяви професор Тодор Кръстев на състоялата се днес конференция на тема „Културното наследство: автентичност в риск“.

Събитието се проведе в Клуба на архитектите в столицата и бе организирано от Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН), със съдействието на Катедра история и теория на културата към Софийски университет “Св. Климент Охридски“.

В Конференцията се включиха организации с нестопанска цел, граждански инициативи, академични общности, студенти, както и отделни експерти по темата. По време на събитието взеха участие представители от Асоциацията на българските археолози, Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти, Българската туристическа камара, Камарата на архитектите в България, Института за анализи и оценки в туризма, Обществения съвет за култура и културно наследство в Пловдив, Фондация „Петнадесет века България“ и други.

В своето изложение проф. Кръстев коментира също така, че държавата трябва да вижда надежден партньор във всички колегии в областта на културното наследство и да осъзнае, че в тяхно лице тя има подкрепа в защита на обществения интерес.

Доц. Георги Вълчев от Софийския университет обърна внимание на станалата тенденция напоследък културното ни наследство да се използва за властови употреби. Той наблегна на примери от последните години, от които личи преекспонирането на историческите находки с цел медийна сензация. Откритата бронзова глава на Севт трети, разкопките на „вампирски погребения“, „Лодката на Ной“ и гроба на Орфей са само част от трудно претендиращите за достоверност артефакти. Според доц. Вълчев чрез тази политика в търсене на сензацията отвъд реалните исторически факти, българското общество потъва в заблуда и обърканост. Той коментира и необходимостта от здрави институции, които да контролират процесите в областта на опазването и популяризирането на културното ни наследство.

Проф. Ивайло Дичев Софийския университет допълни, че всички ние като общество трябва да се борим за сериозното възприемане на нашето минало.

На форума беше дискутирано още, че съседните ни балкански държави са предприели мерки по отношение на опазването на културното си наследство. Те са изготвили и приели национални и регионални стратегии в тази област. Нещо, с което страната ни не може да се похвали, коментираха участниците.

От Асоциацията на българските туроператори пък се оплакаха, че браншът страда от разрухата на природни дадености и културно-исторически паметници. Ето защо няма как да се развива качествен туризъм с висока принадена стойност.

По време на конференцията бе подписан и Меморандум от всички участващи представители на различни организации, който цели „формиране на кръг от равнопоставени партньори-съмишленици – Форум културно наследство, като страна в диалога с държавата за съхраняване на автентичността на недвижимото културно наследство и неин партньор в изготвянето на национална стратегия и нормативни документи за усъвършенстване на националната политика за неговото опазване, в съответствие с международните документи, принципите, методите и етиката на научната реставрация и в защита на обществения интерес“.

В края на днешния форумен ден се прие и декларация, която ще бъде изпратена до представителите на държавните институции.

Румен Скрински
Румен Скрински Отговорен редактор
Новините днес