Подобно на стълкновение между танкери, сблъсъкът между британските и европейски преговарящи по Брекзит наближаваше от дълго време, но не беше по-малко зрелищен.
Курсът на Европейския съюз беше определен преди най-малко шест месеца, когато преговарящите от Европейската комисия за първи път установиха, че най-практичният начин за справяне с комплексното членство на Великобритания е разделянето на още по-трудни проблеми на бъдещите търговски отношения, които изискват единодушно национално одобрение. Проектът на основните принципи за водене на преговорите по Брекзит, публикувани през март от Европейския съвет, потвърди, че лидерите в другите столици от ЕС също гледат на това като на най-добрия начин да увеличат максимално своите шансове да накарат Лондон да помогне да запълни дупките в бюджета преди да напусне.
Посоката на британското правителство обаче беше еднакво ясна през почти цялото време. Разчитайки отчасти на европейското конституционно право за подкрепа, британските представители заявиха, че би било абсурдно да бъде обсъждано как страната ще напусне без също (според формулировката в чл. 50 от Лисабонския договор) „да бъдат взети предвид рамките на бъдещите отношения със Съюза“.
Когато най-после обаче позициите биха разкрити, тяхната диаметрална противоположност изпрати шокови вълни в цяла Европа. Изненадата би трябвало да бъде, че отне толкова дълго на лондонските политически и медийни класи, които подкрепят Брекзит, да забележат, че нещо не е както трябва.
В сряда вечерта британският министър-председател Тереза Мей и нейният екип се срещнаха с високопоставени европейски лидери. Това стана третият път през последните дни, когато бяха чути забележително сходни послания. Председателят на Европейския съвет, Доналд Туск, беше първият, изпратен да предаде необходимата информация на 6 април, след което председателят на Европейския парламент, Антонио Таяни, изрази същото гледище по време на посещение в Лондон на 20 април.
The Guardian
