С дипломатически и процедурни хватки ЕС се опитва да предотврати възможен провал на срещата на върха за Западните Балкани в София. Но и седмица преди форума опасността не е отминала.
Продължаващият спор за статута на Косово засенчва подготовката на срещата на върха ЕС-Западни Балкани, която предстои идната седмица. Пет страни от ЕС продължават да не признават независимостта на областта, която през 2008 г. се откъсна от Сърбия, и на срещата в София ще се придържат към тази своя позиция. Според тях, срещата в София не бива да изпраща посланието, че никой не оспорва независимостта на Косово.
ЕС прибягва до какви ли не дипломатически тънкости, за да осигури провеждането на срещата. Има предложение, например, в заключителната декларация да се говори за партньорите от Западните Балкани, вместо да се посочват поименно страните от региона. Предлага се също така на табелките пред държавните и правителствени ръководители на страните-участнички да бъдат изписани техните имена, а не тези на представяните от тях държави. По такъв начин организаторите се надяват да предотвратят евентуален бойкот на срещата от страни като Гърция, Румъния, Кипър или Словакия, които които не признават Косово. Само испанският премиер Мариано Рахой изглежда няма да дойде в София, въпреки компромисните предложения. Според дипломатически източници, на фона на сепаратистките настроения в Каталуния той не желаел да се снима заедно с президента на Косово.
В бившата сръбска провинция междувременно са останали да живеят почти само албанци. Белград и до днес не се примирява със загубата и настоява, че Косово е част от Сърбия. Междувременно обаче не само почти всички страни от ЕС, но и повече 90 други държави официално са признали независимостта на Косово.
Не се очакват конкретни резултати
На срещата на върха на 17 май ще се дискутират перспективите за присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС. Освен Косово, там са още Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия. С Черна гора и Сърбия Брюксел вече преговаря, а наскоро ЕК предложи също и на Албания и Македония да започнат официално предприсъединителни преговори. Босна и Херцеговина, както и Косово, са смятани досега само за потенциални кандидати за преговори.
Конкретни резултати от срещата на върха ЕС-Западни Балкани не се очакват. Нереалистично е европейските лидери да посочат конкретни дати, на които страните от Западните Балкани да се присъединят към ЕС. Европейската комисия посочи неотдавна като най-скорошна възможна дата 2025 година и беше остро разкритикувана за това от останалите страни от общността. Критиците опонират, че и шестте балкански държави са все още много далеч от покриване на критериите за членство в ЕС.
Източник: Дойче веле
