Преговорите между гръцката и турска страни в Кипър достигнаха до такова ниво, при което е време за Организацията на обединените нации (ООН) да възобнови дипломатическите совалки, смята Мустафа Акънджъ, президентът на (непризнатата в международен план държава – б.пр.) Севернокипърска турска република.
„Прекалено много усилия бяха изхабени досега. Не трябваше да бъдат губени“, заяви Акънджъ в своя офис в Никозия.
Акънджъ и Никос Анастасиадис, президентът на Република Кипър, опитват усилено почти една година да намерят решение за повторно обединение на острова. Той е разделен след интервенцията на турската армия през 1974 г. като реакция на дясноцентристки гръцки военен преврат. Интервенцията беше оправдана с мотива, че превратът изложи живота на опасност живота на общността на кипърските турци.
Преговорите под егидата на генералния секретар на ООН, Антониу Гутериш, успя да събере петте страни заедно около една маса за преговори за първи път от много години: гръцкото и турско кипърски правителства и трите страни-гаранти на Гаранционния договор от 1960 г.: Гърция, Турция и Обединеното кралство.
Те работят по модел, базиран на федерална кипърска република с две общности. Има опозиционни партии от двете страни и спомените са все още пресни след повече от четири десетилетия. Голямо мнозинство от турската страна (около 90%) смята, че поддържането на турска „гаранция“, представлявана чрез военно присъствие – дори и само символично – е необходимо за каквото и да е споразумение с гърците. Мнозинството от гръцките кипърци същевременно мисли, че турците, живеещи на острова, не могат да имат политически права и трябва да приемат малцинствени такива.
Това прави работата на Анастасиадис и Акънджъ още по-трудна. Те все пак обаче успяха да доведат преговорите до определена точка.
Всъщност двамата бивши президенти, Глафкос Клиридис и Рауф Денкташ, успяха да договорят през 2004 г. да бъде подложен план за обединение, представен от бившия генерален секретар на ООН, Кофи Анан, на едновременен референдум. Турската страна одобри плана, но гръцката го отхвърли. Европейският съюз не спази обещанията си към Турция, която подкрепи споразумението, за вдигане на търговското ембарго срещу турските кипърци и за неприемане на управляваната от гръцкото правителство Република Кипър в Блока. Брюксел запази своето ембарго и прие гръцки Кипър като член, представляващ и турците на острова против волята им. Това допълнително увеличи недоверието между турското правителство и ЕС.
По това време турският президент Реджеп Тайип Ердоган беше премиер на страната и не иска да бъде измамен втори път.
Очевидно е, че без стимул от страна на ЕС, гръцките кипърци няма да бъдат склонни да подкрепят споразумение, мислейки че няма какво да губят от статуквото, въпреки икономическите проблеми. Мнозина смятат, че ресурсите на природен газ, открити в Средиземно море, могат да бъдат отговор.
Турските кипърци същевременно имат много какво да спечелят от едно споразумение, не на последно място от перспективата да страната им да стане член на ЕС. Те също искат кипърските гърци да видят, че мир, основан на политическо равенство с турците на острова, може да донесе нови бъдещи възможности.
Hurriyet
