Докато нациите от двете страни на Атлантическия океан и в по-широката западна общност продължават да се борят с пандемията COVID-19, налице са редица уроци и осъзнати аспекти.
1. Ерата след 9/11 официално приключи. Светът, в който живеем в момента и този, в който се развиваме, ще се ръководи от нов набор от икономически приоритети и приоритети в сигурността. Има една сентенция за правителствените разходи - че най-скъпите неща са тези, които отчаяно се нуждаем, но нямаме; а второто най-скъпо нещо е това, което имаме, но от което не се нуждаем. И това е урок, който много правителства научиха по трудния начин.
Тук идва и специфично предприемане на действия от Съединените щати: С края на тази ера, идва и краят на манталитета „или си с нас, или си с терористите“. За да победят COVID-19 и да се възстановят напълно, САЩ трябва да възприемат дипломатическата версия на „ние сме в това заедно“ и да изградят външна политика около този сценарий.
2. Устойчивостта се премести на преден план, след като години наред беше пренебрегвана и недостатъчно финансирана. Виждаме кои общества са устойчиви и кои не. А що се отнася до нея, научихме, че подходите от името на цялото общество работят в общества с достатъчна социална взаимосвързаност и компетентно правителство с нюх за неотложните неща. Гърция се оказа добър пример за това. Чрез разпределянето на всички обществени ресурси и оставайки единни, гърците успяха да изравнят кривата и да отбележат един от най-ниските проценти на смъртност в Европа по време на пандемията.
3. Трябва да се даде приоритет на социалните дейности, за да оцелее либералната демокрация. След период на намаляващи икономически богатства за средната класа на Запад, финансовите кризи в САЩ и Европа през миналото десетилетие непоправимо увредиха идеята, че икономическият растеж е най-добре осигурен чрез либерална демокрация. Либералната демокрация не може да издържи на пореден кръг от даване на приоритети на строги икономии, за сметка на които изостават здравеопазването и заетостта.
4. Въздействието на световната верига за доставки и нашето разчитане на Китай. И страните от НАТО, и ЕС, разчитат на медицински доставки от Китай, които понякога дори се доставят със самолети, произведени от Русия. Въпреки че в държавите членки има известни усилия за възстановяване на определени индустриални възможности в краткосрочен план, е необходим дългосрочен подход.
5. Управление. Пандемията е задължителен тест за компетентност на правителствата. Решителното ръководство, добре организираните действия на правителството и ясните комуникации с обществеността създават огромна промяна. В този случай Нова Зеландия, Германия, Гърция и Исландия сякаш издържат изпита.
6. Пандемията COVID-19 изведе на преден план и опортюнизма на хибридни участници (като Русия и Китай), които се възползват от възможността и сеят разделение в обществата чрез дезинформация, което води до по-голямо предизвикателство за управлението на нациите, изправени пред най-лошата пандемия. Това служи и като напомняне, че хибридните заплахи в крайна сметка са атака срещу демократичното управление.
7. Видяхме също как тази пандемия изостря политическите разделения север-юг в рамките на ЕС - и новите икономически прогнози на Европейската комисия показват, че икономическата пропаст север-юг ще се влоши. Как ЕС заобикаля тези политически опасни води, ще определи доколко Съюзът е жизнеспособен.
8. По време на тази пандемия виждаме поредното съревнование НАТО-ЕС, но този път е по-конструктивно с по-тясна координация. Вместо да се ръгат с лакти, този път трябва просто да помогнат на страдащите от въздействието на пандемията. Освен това ситуацията може да бъде тласък за епоха на по-голямо сближаване между двете.
9. Глобализацията ще бъде предефинирана. Не трябва да се допуска конкуренция поради ограничени доставки на евентуална ваксина за COVID-19. За съжаление, този преходен период изисква лидерство и Съединените щати изглежда не желаят или не са в състояние да го осигурят. Без лидер, който да ръководи този преход, бихме могли да отидем към международен ред, наподобяващ света отпреди Първата световна война. Има ли някой, който би се чувствал комфортно в такъв свят?
За авторите:
Крис Кремидас-Кортни е старши анализатор на Strategy International и преподавател по програмата Stratcom Hybrid MA в университета „Рей Хуан Карлос“ в Мадрид.
Енди Земенидис е изпълнителен директор на Гръцко-Американския съвет за лидерство.
Анализ за за изданието Kathimerini, цитиран от БГНЕС
