Израел изгради високотехнологична икономика, изгради най-силната армия в региона и парира обкръжаващите го врагове през 70-те години от своето създаване, но мнозина смятат, че държавата е изправена пред нова заплаха - и то самата себе си, анализира агенция France Presse, цитирана от БГНЕС.
70-тата годишнина от основаването на Държавата Израел на 14 май идва, когато страната се намира във война между онези, които искат тя да се моделира повече върху еврейските религиозни ценности, и тези, които казват, че това ще изложи на риск бъдещето ѝ.
"Израелците са обвързани от съдбата. Когато самото ни съществуване е изправено пред предизвикателство, ние сме заедно", каза Йедидиа Стерн, професор по право в университета "Бар Илън" и вицепрезидент на мозъчния тръст на Института за демокрация в Израел. Но след като нещата са сигурни, "ние сме свободни да се борим за нашата цел".
Законодателството на дясното правителство на премиера Бенямин Нетаняху, което се опитва да укрепи еврейската идентичност на Израел, породи тревога сред известни личности в обществото. Мерките могат да се разглеждат като част от опитите за самоопределяне на млада нация, построена в библейската еврейска родина след Холокоста, казват някои експерти. Тези, които ги насърчават, казват, че част от тяхната цел е да дадат глас на хората извън традиционния елит. Но други виждат много от действията напоследък като популистка политика, която ще доведе до по-малко демократично общество и, когато става дума за палестинците - апартейд.
Израел е воювал многократно от създаването си, но в момента не е въвлечен в значителен въоръжен конфликт. Напрежението с палестинците е винаги налице, но се е стопило до най-ниския си интензитет след края на войната в Газа през 2014 г. Това даде на израелците пространството на ума, за да се задълбочат в други въпроси, уточняват експерти.
Всички, които го възхваляват
Дълбокият размисъл в правителството на Нетаняху се проявява в проектозакон, който определя Израел като държава нация на еврейския народ, определяйки еврейския като езика и закотвяйки "единния Йерусалим" като столица.
Наскоро проектозаконът мина на предварителното парламентарно четене. В неделя министерска комисия предложи друг законопроект, ограничаващ способността на Върховния съд да заличи законите, които възприема като нарушаващи демократичните ценности. Министрите, които подкрепят законодателството, казват, че съдът е натрупал прекалено голяма власт в баланса между парламента и съдебната власт.
Решенията, които ги разгневиха, включват онези, които заповядват да се евакуират незаконните селища от окупирания Западен бряг и отлагането на плана за експулсиране на африканските мигранти. Отделно, Министерството на културата през последните години потърси правомощието да се въздържа от финансиране от институции, възприемани като нелоялни към Израел.
Членовете на опозицията, художниците, академичните среди и някои бивши висши представители критикуват това, което те считат за тенденция в законодателството, вредяща за демокрацията на Израел - макар министрите да твърдят, че думите им са преувеличени. "Израелската демокрация е жива, дишаща и рита, и е по-силна от всичките ѝ критици и всички свои възлюбени", каза по-рано министърът на правосъдието Айелет Шакед от религиозната националистическа партия Еврейски дом.
Все още не е дом
Ранен момент в дебата за еврейската природа на Израел имаше през 1947 г., преди държавата дори да бъде създадена. Точно тогава секуларисткото ръководство на ултраортодоксалните еврейски представители се съгласи да запази статуквото по въпросите, свързани с религията и държавата. Това предоставя на ултраортодоксалните - строго религиозни евреи - власт над личния закон като брак и въвеждане на уважението към съботата (шабат) или деня за почивка в седмицата.
Споразумението остава, когато Израел публикува своята декларация за независимост на 14 май 1948 г., отразяваща стремежа към прегръщане на демократичните ценности, като същевременно се подчертава еврейската природа на новородената нация. Израел няма официална конституция, но има де факто една, наречена "основните закони".
През 1992 г. парламентът прие два основни закона, които зачитат израелските ценности като „еврейски и демократични“, и налагат всяко законодателство да се придържа към тези норми.
„Все по-голям брой израелци чувстват необходимост да избират между „еврейски“ и „демократичен“ и усещат, че начинът, по който тези ценности се прилагат в израелското общество, не е достатъчно балансиран“, отбелязва Стерн, проучванията на чийто мозъчен тръст показват тенденцията.
През първите около 40 г. от историята на Израел доминират светските евреи от европейски произход със социалдемократически ценности, каза той. Но след това други групи като евреите, произхождащи от арабски страни, религиозни националисти и ултраортодоксалните евреи се утвърдиха и се оформиха като мощни политически сили. Израелските араби, които съставляват около 17,5% от населението и до голяма степен симпатизират на палестинците, също станаха по-активни политически.
В дебата все по-често се появява израелско-палестинският конфликт. Все по-голям брой израелски десни политици открито се противопоставят на решение за две държави и говорят, че искат да се анексира по-голяма част от Западния бряг. Има предупреждения, че това ще доведе до апартейд, тъй като при тези сценарии палестинците вероятно няма да получат равни права.
Един от водещите израелски автори, Давид Гросман, твърди в неотдавнашна реч, че чрез окупацията вече е създадена "реалност на апартейда". "Израел беше създаден, така че еврейските хора, които почти никога не са се чувствали у дома си в света, най-накрая да имат дом", каза Гросман.
И сега, 70 години по-късно, силният Израел може да е крепост, но все още не е дом.
