Доналд Тръмп обича да се казва, че ще "направи Америка отново велика". Но идеите за външната политика на г-н Тръмп всъщност представляват стремително американско отстъпление от "величието" на световната сцена.
Като цяло републиканският кандидат за президентския пост в САЩ по същество иска Америка да се оттегли от ролята си на световен полицай. Всяко такова решение ще има дълбоки последствия. Система за сигурност в света е базиран на поредица от американски "червени линии" и съюзи. Но ако САЩ започнат оттегляне от международната си роля, Китай и Русия ще се намесят да запълнят появилия се вакуум.
Обещавания на Америка преди всичко търговски протекционизъм от Тръмп може да доведе до световна рецесия и да подкопае глобализираната система за търговия, която дава на страните стимул да си сътрудничат, а не да се конкурират.
За да се разберат пълните последствия от визията на Тръпм, трябва да се разгледат три ключови региони - Азия, Европа и Близкия изток. Също така е важно да се разбере как бизнес-подходът на Тръмп в дипломацията би създал опасна международна несигурност.
В Азия, г-н Тръмп ще преобърна на опаки политиката на САЩ. Подходът на Америка към възхода на Китай се основава на икономическа отвореност в съчетание с обща сигурност, проектирани да балансират нарастващата китайска мощ.Но Тръмп иска да преобърне тези приоритети. Някои от изказванията му звучат много скептично относно двата най-важни съюзника на Америка в Източна Азия - Япония и Южна Корея.
Приоритети на г-н Тръмп вероятно звучат като здрав разум за много американски избиратели, които смятат за много по-важно запазването на американските работни места от китайската конкуренция, отколкото да се защитят Япония и Южна Корея от потенциални атаки. В действителност, обещаваната дипломатическа революция Тръмп в Азия ще има зловредни последствия, които бързо биха се почувствали у дома. А Тръмп, вдъхновявайки търговска война, ще бъде разглеждан като заплаха за просперитета и стабилността на Китай. Ако това се комбинира с отслабването на гаранциите на САЩ за сигурността на азиатските им съюзници, Китай може и да реагира агресивно. Напрегнатата сенчеста схватка на Изток и в Южнокитайско море между Китай, САЩ и Япония може да ескалира в нещо много по-сериозно.
Последствията от изявленията на г-н Тръмп в Европа ще са не по-малко опасни. Те заплашват сериозно да отслабят западния алианс, който гарантира сигурността в Европа след края на Втората световна война. В продължение на десетилетия политиката на САЩ към Европа е основан на два стълба - НАТО и ЕС. Но г-н Тръмп е готов да изостави традиционната подкрепа на Америка за европейската интеграция, смятайки, че би било добра идея Великобритания да напусне ЕС. Скептицизмът на Тръмп включва и НАТО, смятайки Алианса за лоша сделка за Америка. Комбинирайте това с възхищението му от Владимир Путин и се получава формула за коренно различен подход на САЩ в региона. Г-н Тръмп може да върне Америка обратно към изолационизма от 1930 г., когато САЩ не бяха толкова склонни да се ангажират със сигурността на Европа.
Щетите, които Тръмп ще нанесе на западния алианс, ще се усложнят и от вредите, които той ще нанесе върху имиджа на Америка в Европа.
Ако се допусне да се направи опит да се забрани на мюсюлманите да влизат в САЩ, макар и временно, ще се създаде огромен дипломатически проблем със страни като Великобритания и Франция, които не могат да приеме такава откровна дискриминация срещу милиони техни граждани.
Под "мюсюлманската забрана" очевидно ще попадне и Близкия изток, където намеренията на Тръмп обещават по-нататъшно влошаване за САЩ като регионална сила. Много от близкоизточните съюзници на Америка гледат на президента на САЩ Барак Обама като на безпомощен и ненадежден, и някои може да се надяват, че при Тръмп ще е по-добре. Но те ще бъдат разочаровани. Скептицизмът на Тръмп за ангажиментите на САЩ в Алианса, в съчетание с дивите обещания за Близкия изток, несъздават формула за възстановяване на американското регионално лидерство.
Разбира се, че е трудно да се знае колко от това, което г-н Тръмп казва всъщност ще се случи и колко е предизборна реторика или случайни размишления. Но това, само по себе си, сочи към друг голям проблем с подхода му към света.
Традиционно американските лидери са превърнали във фетиш "доверието" на САЩ в международните отношения. Те вярват, че глобалната сигурност може да се гарантира само ако потенциалните противници смятат, че военните ангажименти на Америка са напълно надеждни. Ето защо евентуален провал на Обама да наложи своята „червена линия“ срещу употребата на химически оръжия в Сирия през 2013 г. щеше да бъде такъв голям проблем.
Г-н Тръмп обаче даде да се разбере, че иска Америка да стане по-непредсказуема. В неговите бизнес стратегии, той изтъква предимствата на вземането на екстравагантни решения или обещания като отвор, преди в крайна сметка да се намери компромис. Този подход може да работи добре за недвижимите имоти. Но това е потенциална формула за бедствие в международната политика, където приятелите и враговете на Америка трябва да вярват, че САЩ стоят здраво зад думите си. Всичко друго би могло да създаде опасни грешки в изчисленията, което да доведе до несигурност, нестабилност и, в крайна сметка, война.
Financial Times
