През февруари 2018 г. Европейската комисия прие стратегия под надслов „Надеждна перспектива за засилен ангажимент на ЕС за разширяване със Западните Балкани“. Документът разглежда политиката на разширяване „като неотменна част от по-голямата стратегия за укрепване на ЕС до 2025 г." От години Европейският съюз се опитва да трансформита балканския регион онтологически, като започне от името му. В резултат на тези усилия Балканите бяха разделени на подрайони, анализира Теоман Ертугрул в материал за турския вестник Hurriyet, цитиран от агенция "Фокус".
Според това погрешно схващане Хърватия, България, Румъния и Гърция вече не са част от Балканите, тъй като са членове на ЕС. От друга страна, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Косово, Албания и Македония са част от т.нар. подрайон Западни Балкани. Турция формира региона на Източните Балкани.
Може да се каже, че авантюрата на ЕС за разширяването на Балканите започва от погрешно название и приключва с лошо оформление. Докато обяснява съответните европейски пътеки на „западнобалканските страни“, гореспоменатата стратегия описва Черна гора и Сърбия като „настоящи фаворити в процеса". Албания и (в тяхната предубедена терминология) и „Бивша югославска република Македония" са означени като държави, „отбелязващи значителен напредък в европейския им път", за който „Комисията на ЕС е готова да изготви препоръки за започване на преговори за присъединяване". Що се отнася до Босна и Херцеговина, стратегията декларира, че „ЕК ще започне да подготвя становище относно Босна и Херцеговина за кандидатурата за членство". По отношение на Косово, стратегията настоява за споразумение за нормализиране на отношенията със Сърбия и двусмислено заявява, че Косово „има възможност за устойчив напредък чрез прилагане на Споразумението за стабилизиране и асоцииране".
Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, заедно с комисаря по разширяването Йоханес Хан, наскоро представиха годишния пакет по разширяването пред Европейския парламент в Страсбург, като представиха седем отделни доклади и оценки на изпълнението на политиката на разширяване на Европейския съюз. Те обявиха препоръката на Комисията да бъдат започнати преговори за присъединяване с Македония и Албания. Освен това те заявиха, че ЕК също работи за изготвянето на становище по кандидатурата на Босна и Херцеговина, а сътрудничеството с органите на Косово продължава да се основава на Споразумението за стабилизиране и асоцииране.
Могерини и Хан също така подчертаха намерението на ЕС да продължи да улеснява диалога за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина, включително за постигането на правно обвързващо споразумение. Те описаха това решение като „крачка напред за Македония и Албания, както и за целия регион на Западните Балкани".
Въпреки това френският президент Еманюел Макрон в реч пред Европейския парламент на 17 април отхвърли разширяването на ЕС до момента, в който в него не бъдат завършени основополагащи реформи. „Не искам Балканите да се обърнат към Турция или Русия. Но не искам Европа, която трудно ще работи като организация от 27 държави, да реши, че може да продължи да галопира с 30 или 32 членове“, бяха думите на френския лидер, който допълни, че ще подкрепи евентуално разширяване на Общността, когато има налице „правно задълбочаване и реформа на нашата Европа".
Изключително забележително е, че основната цел на френския президент за Балканите не носи мир, сигурност, просперитет и стабилност в региона. Единствената му загриженост е да изключи определени страни като Турция, която в исторически план е не само част от Балканите, но и има дълбоко вкоренени вековни отношения с региона. „Енциклопедия Британика“ твърди, че дори „думата Балкан е турска и означава планина".
Времето ще ни покаже дали ЕС, с манталитет като този на френския президент Макрон, ще успее да намери начин да не влиза в задънена улица на Балканите.
