Около 2% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) се ползват за подкупи. Общият им размер за 2015 г. се оценява на 1,5-2 трилиона долара. Това казва в своето есе „Откровено за корупцията“ директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард. Тя подчертава, че с проблемите на корупцията, включително подкупите, се сблъскват „както развиващите се, така и развитите държави“.
Есето на Лагард е разпространено от пресслужбата на МВФ в навечерието на международната среща срещу корупцията, което ще се проведе в Лондон на 12 май.
По думите на Лагард, за откровения разговор е била подтикната от актуалността на деликатната тема.
„В рамките на скорошно глобално допитване корупцията е разглеждана като „тема, най-често обсъждана от обществеността“, по-често от бедността и безработицата. Отчитайки, че бедността и безработицата могат да бъдат симптоми на хронична корупция, смятам, че приоритетността на темата в очите на обществото е напълно оправдана“, казва тя.
Три тези
Съдържанието на есето, по думите на авторката, се свежда до три основни тези. В първата Лагард подчертава, че „макар преките икономически разходи от корупцията да са добре известни, непреките разходи може да са още по-големи и пагубни, водейки до ниски темпове на растеж и по-голямо имуществено неравенство“. В този контекст се посочва, че „корупцията оказва по-голямо покваряващо въздействие на обществото“ и „подкопава доверието към властта и размива етичните стандарти“ у населението.
„На второ място, макар корупцията да е изключително сложно явление, аз не приемам идеята, че това е преди всичко „културен“ проблем, винаги изискващ за разрешаването си смяна на поколенията. Има примери за държави постигнали значителен напредък в справянето с нея за относително кратки срокове“, твърди Лагард.
По-нататък в текста се посочва свежият опит в борбата с корупцията в Индонезия, както и по-старият от Сингапур при основателя ѝ Ли Куан Ю. В положителен реформаторски контекст се споменават още Боливия, България, Мианмар, Перу, Полша и Сенегал.
„На трето място, опитът показва, че е нужен цялостен многостранен подход“, пише тя. За най-важните му съставляващи тя смята „създаването на силни институции“, в центъра на които трябва да се намира професионален и достатъчно опитен кадрови апарат на държавните служби.
Пример за професионална безупречност
В есето подробно се разглеждат както „икономическите и социални разходи“ от корупцията, така и „стратегиите за противодействие“ срещу нея. Сред последните е „създаване на правилните стимули“, „икономическа либерализация и ефективно регулиране“, участие на частния сектор, „създаване на ценности и институции“, използване на „политическа вола“ и „избягване на капаните“.
Разяснявайки значението на последните от тези тезиси, Лагард подчертава, че крайната „ключова цел“ на всички усилия е създаване на корпус от такива държавни служители, които „на практика и видимо да са независими както от частно влияние, така и от политическа намеса“ в работата им и ‚да се гордеят“ с това. Това разбира се не може да бъде постигнато със законодателни мерки, обяснява тя, но може да помогне „политическата воля“ на висшето държавни ръководство.
„Съдебното преследване на влиятелна „голяма риба“, нужно за да се даде ясен сигнал за ангажимент с промените, е възможно само при условие, че държавното ръководство явно подкрепя този процес. Още повече, че политическите лидери играят уникална роля, давайки пример за професионална безупречност“, се казва в есето. А като пример се дава отново Ли Куан Ю.
Що се отнася до „капаните“, Лагард предупреждава, че под формата на борба с корупцията не трябва да бъдат преследвани „политическите съперници“ и „антикорупционната кампания не трябва да буди страх, който да парализира чиновниците. Иначе, според нея, те ще се страхуват от подвеждане под отговорност и ще отказват да правят каквото и да е.
Интересното е, че самата Лагард в родната ѝ Франция, отбелязва ТАСС, вече няколко години се налага да се обяснява със следствието по т. нар. случай „Бернар Тапи“, в който критици забелязват признаци на корупционен скандал.
ТАСС
